Абразията изяжда по 25 дка на година от България

Вследствие на разрушаването на бреговата ивица от абразията в Черно море България губи годишно около 25-26 декара площ от своята територия. Това разказа в интервю за БТА и. д. директор на Института по океанология във Варна проф. Веселин Пейчев. Той разкри, че скоростта на процеса по нашето крайбрежие не е еднаква.

Според експерта проблемът с абразията е еднакъв по света, но все още няма универсален метод за противодействие на процеса.

Абразията е разрушаването на бреговете под действие на морското вълнение и теченията, обясни проф. Пейчев. Тя е два вида. Едната е бреговата абразия, при която се разрушават бреговете, а другата е дънната, при която се удълбочава самото дъно, макар и с по-малка скорост.

По думите му абразията е повсеместно разпространена във всички водни басейни. По нашите брегове тя продължава през последните 10 000 години, откакто се покачва нивото на Черно море. За този период е "срязан" целия шелф - някъде около 30-40 километра от сушата са се превърнали в дъно на море поради този процес.

На първо място сред основните фактори за появата на абразията е повишаването на морското ниво, което се наблюдава непрекъснато и понастоящем.

Вторият фактор е какъв е геоложкият строеж на брега - дали са здрави скали или такива, които се разрушават по-лесно.

При абразията има сезонност. При силно бурно вълнение, което преобладава през есента и зимата, разрушението е по-голямо. През лятото то е минимално. Това зависи от вълновата обстановка, от къде идват вълноопасните направления - откъде духа вятърът и генерираните от него вълнения.

Нашето крайбрежие е с разнообразен геоложки строеж, който оказва влияние върху скоростта на протичане на процесите на разрушаване на бреговата ивица. По северното крайбрежие скалите са по-слаби и там скоростта на разрушаването е по-висока, докато на юг от Бургас има здрави вулкански магмени скали и там скоростта й е ниска - някъде около 1 сантиметър на година.

Най-видимо е въздействието на вълните при Крапец и Шабла, там скоростта на влизане е от порядъка на 1.70-2 метра на година, защото брегът е изграден от льос. Рушенето на Добруджанската брегова ивица средно е 30 см на година. По на юг - около Балчишкия и Варненския залив, скоростта на абразията е около 10-15 сантиметра на година. Приблизително същата е скоростта на въздействие на морето и южно от нос Галата - 8-9 сантиметра при Равда и Несебър. При нос Лахна, между Поморие и Бургас тя достига около 2 метра. Южно от Бургас за цялото крайбрежие тази скорост е средно от 8 сантиметра на година. Така че годишно България губи около 25-26 декара площ заради навлизането на морето в сушата и разрушаването на бреговете, обясни специалистът.

Борбата с абразията е много трудна, разказа проф. Пейчев. Брегоукрепителните съоръжения са скъпи и не винаги са ефективни. Най-добрата защита е плажът, а където има естествени плажове, вълновата енергия се гаси в пясъка и брегът остава запазен. Така че много добър способ за защита е изграждане на изкуствени плажове. У нас опитът с такива плажове е скромен. За пример са плажовете по крайбрежната алея на Варна между буните, те са изкуствено създадени чрез метода "байпас". За тяхното изграждане беше взет пясък от дълбочина 10-15 метра от морето и насипан върху брега. Така бяха създадени тези плажове, които спасиха разрушаването на брега на Морската градина на Варна, поясни експертът.