Змия до змията – на площада, в двора, в колата…

Змиите станаха ежедневие. Няма ден, в който да не бъде хваната поне една на оживено място в някой български град - я двор на детска градина, я парк.

Само за седмица в Пловдив бяха регистрирани няколко случая. Дете беше ухапано близо до Природонаучния музей. Оказа се, че водна змия е изпълзяла от река Марица и го клъвнала, защото я закачало. Инцидентът се размина без последствия, тъй като този вид влечуги не е отровен.

Еднометров екзепляр от вида голям стрелец пък беше заловен на ул. "Ландос" близо до детска градина отново в Пловдив. Шефът на Природонаучния музей в града гл. ас. д-р Огнян Тодоров, който е зоолог, обясни, че този вид не е опасен, припомня "24 часа".

"Нормално е напролет да се активират. В големите горещини няма как да ги видите по камъните. Тези влечуги регулират температурата си спрямо околната среда и биха загинали, ако се пекат на жегата", обясни д-р Тодоров, който преподава зоология в Биологичния факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

По думите му в България най-опасни са усойницата и пепелянката.

"Опасни са, защото имат отровни жлези в предните зъби", казва ученият. Според него отровата на усойницата е по-силна от тази на пепелянката.

"Тя е по-концентрирана и съдържа коктейл от хемотоксини и невротоксини, които поразяват кръвоносната и нервната система", уточнява д-р Огнян Тодоров.

Затоплянето на времето и зачестилите валежи активираха напоследък тези влечуги. Избуялите треви пък са рай за тях. По тази причина еколожката от пловдивската община Йорданка Даскалова призова хората да не влизат в неокосени площи.

"Нямат работа там, да минават по алеи и пътеки. Няма как да водим борба със змиите, те не са комари да пръскаме срещу тях", каза Даскалова.

Според нея е нормално в градове и села, където има реки, да има и змии. Д-р Тодоров допълва, че водните екземпляри излизат от местообитанията си и могат да изминат до 5 км на сушата за да търсят храна.
Други са в изоставени сгради, храсти и под камъни.

"Освен усойницата и пепелянката в България има и други отровни видове, но не са опасни за човека. Такъв е вдлъбнаточелият смок, който се среща в по-топлите части на страната. Но дори и да ухапе човек, не може да го умъртви, защото отровата му не е в жлезите на предните зъби", обяснява ученият. Той уточни, че всички видове у нас са защитени.

"Змии е имало около нас и ще ги има, въпросът е да не ги закачаме и нищо няма да ни сторят", категоричен е д-р Тодоров. Хората в градовете най-често се паникьосвали от водните видове, които са най-разпространени у нас. "Но те са полезни земноводни, хранят се с насекоми, жаби и рядко правят опит да хапят. Защитната им реакция е да пускат миризлив секрет, с който отблъскват. Друг вид, който се среща в покрайнините на градовете, е смокът голям стрелец. Това е най-голямата наша неотровна змия, но е хаплива", обясни зоологът.

И изрично уточни, че всички змии нападат, когато бъдат притеснени.

"Те никога не действат без повод. Естествено, че ако се опитате да ги безпокоите, те ще се отбраняват. Затова казвам - хората да не закачат змиите. У нас нямаме нито един агресивен вид. Дори пепелянка няма да те докосне и ще мине през крака ти, ако не я настъпиш. Дразниш ли я обаче, тя хапе", категоричен е ученият.

Сред често срещаните е и смокът мишкар. Той също бил много полезен, защото можел да унищожи цяло гнездо на гризачи. Правел опити да хапе с цел отбрана, но не бил опасен. Според д-р Тодоров използването на противозмийски серум не бива да се прави безразборно.

"Ако пепелянка или усойница порази човек, който е имунно здрав, той може да се оправи за няколко дни, без да е употребил серум. Разбира се, ако ухапаният развива алергия по подобие на ужилване от пчела, трябва да вземе от лекарството. Но ако то се ползва неправилно, предизвиква хипоалергична реакция", разяснява ученият. Той също е категоричен, че няма как да се води масова борба със змиите.

"Не бива хората да изпитват атавистичен страх от тях", съветва д-р Тодоров.

Как да ги различаваме? Отровните са с по-късо и по-дебело тяло. Главата им в задната част е разширена. При усойницата и пепелянката е характерна ромбоидната шарка отгоре. Смоците пък били по-елегантни и с издължени тела.

Леопардовият смок бил изключително атрактивен и с красива окраска. Срещал се на малко места предимно в Южна България. Не правел опити да хапе.

Специалисти съветват хората, които обитават къщи, да не оставят врати и прозорци на приземните етажи отворени през лятото. Имало риск някоя змия да се вмъкне. Препоръчително е редовно да се косят зелените площи.