Едно училище като много други. В едно село като много други...

Снимка: Булфото

20 / 22

Имало някога едно училище. На 40-ина километра от София, в едно китно село, в подножието на Софийското поле. В Голема Раковица.

Някога в него са учили ученици. Слушали са уроци по биология, физика, география. Изпитвали са ги на дъската. Писали са им отсъствия.

Тичали са по коридорите, гонили са се по стълбите. Чакали са голямото междучасие.

Някога в него са преподавали учители. Писали са оценки. Днес училището тихо се рони.

Дневниците, учебниците и други помагала се търкалят по пода, пише "Булфото". Сградата тъне в разруха и може би не е далече денят, в който окончателно ще рухне.

Училището е построено през далечната 1923 година. В класните му стаи са се изучили не едно и две поколения българи. Учили са допреди 21 години. През 1995 година със заповед на Министерството на образованието училището е закрито. Вероятно, защото не е имало кой да учи в него.

Днес в Голема Раковица има само три деца. Те пътуват по 21 км в една посока, за да ходят на училище в град Елин Пелин. В Голема Раковица по данни на ГРАО живеят 418 души.

Това училище се е казвало "Кирил и Методий". Едно училище като много други. В едно село като много други...