Село в Родопите хем разделено, хем го няма на картата

"Гореше къщата на съседа, обадих се на тел. 112. Казаха, че не намират селото, 20 минути ме разпитваха за глупости. Плачех, викам им: “Недейте да се обяснявате, хората отидоха, животни, деца има там”. И те казват: “Ами няма ви на картата”. Накрая затворих телефона, а един етаж от къщата и покривът изгоряха”, разказва Хайра Джукова от родопското с. Върли дол пред в. "24 часа".

Изгорялата къща е на Филип Демиров, през есента човекът ѝ направил ремонт.

Пожарникарите дойдоха и спасиха само един етаж, но по тия пътища и на тях им трябва време да стигнат, обясняват местните.

“Селото ни е към община Неделино - водят ни Горен и Долен Върли дол. По-рано се казваше Мързян. Сега на личните ни карти пише, че сме на улица към Неделино. Долната махала е 6 км от града, а горната - още по-далече”, казва 51-годишната Хайра.

Всъщност накацалото по стръмни склонове село е на границата между 3 общини - Неделино, Златоград и Мадан.
Хората там наброяват 135 души, предимно възрастни - младите избягали. Наричат селото си Мързян, съответно Горен и Долен. С това име го знаят и из околните селища. За да се спре объркването, имало идея да се нарича Черешките, защото в горната част има такава местност, но не се осъществила.

Долната махала има много тесен асфалтиран път към Неделино, който местните наричат екопътека. Между двете обаче липсва асфалт и през зимата шосето е неизползваемо.

“Цял живот вървим пеша до града, с кола не е сигурно дали няма да закъсаш. Едно време децата ни също ходеха пеша на училище”, обяснява Митко Кехайов.

Разстоянието от 9 км извървяват за час и половина.

“Който има кола, не вика линейка - грабва болния и го кара сам, по-бързо ще стигне”, добавя той.

Достъпът до горната махала е от север. Отклонява се от основния път Мадан - Златоград на върха на прохода Печинско и по билото се върви 5 км по черен път, за да се стигне до къщите.

“Бях млада булка, когато започнаха да полагат асфалт. Сложиха точно 10 м и спряха. Докараха някакъв отпадъчен чакъл от рудниците и толкоз. Синът ми казва, че ако е асфалт, ще живее тук и ще ходи на работа в Мадан”, гневи се Хайра.

“Миньор съм в Мадан. Тук имам 3-етажна къща. Искам да съм в родния дом и да пътувам, но зимата е кошмар. По билото има снежни преспи и не е сигурно дали ще успея да отида на работа в рудник “Крушев дол”. Изкарвам си парите с много пот и вместо да купя нещо на децата, трябва да ги давам за авточасти и майстори.Принудих се да си купя апартамент в Мадан”, добавя синът ѝ Вели.

“Кметството е затворено. Обществената сграда, която наричахме клуб и се събирахме там, е в руини. През зимата със седмици сме заточени, понеже никой не идва да изчисти пътя. При авария в елмрежата е същото. Дори гласуваме в частни къщи”, обобщава 77-годишният Малин Христов.

На парламентарните избори гласували в една къща, на президентските - в друга. Списъците ги окачват на стените им.

За по-сигурно ги слагат и на вратата на един гараж на площада.

Христов е с 25 г. стаж под земята. Спомня си, че всички вътрешни улици в селото са ги прокарвали на ръка. Понеже районът е каменист, с месеци копаели да стигнат до някоя къща. Сега бай Малин има тракторче и го използва, когато е нужен достъп.

Преди години над селото е имало рудник - “Шадийца”, и околностите били оживени. Пътят им се поддържал, имало транспорт. На върха, висок 1200 м, се намирали столова, миньорски общежития, магазин, административни сгради на “Горубсо”.

Сега там е останала една хижа. Петте километра до нея са толкова тежки през зимата, че преди 2 г. при снежното бедствие в Родопите спасители вървяха 3 часа, за да доставят храна и медикаменти на бедстващи в хижата.

Проблемите на Върли дол започнали след закриването на рудник “Шадийца”. След оттеглянето на минния гигант постепенно се закрива училището, затварят се магазините и хората започват да бягат.

“Хляб засега ни карат два пъти в седмицата, но доставчиците мрънкат, че си трошат колите. Оставят буса отключен и всеки си взема хляб и оставя пари. Млякото също окачваме край къщите и шофьорът оставя парите за него. Тук не се краде”, обяснява Атидже Халил.

“Имам 2 коли - сеат и нива, зимата работя с нивата, но и тя затъва, а лятото - с леката кола”, казва кметът Йорданов.
От 2002 г. все се планира да се направи ремонт на кметството и все не става, а то вече се разпада. Почти същото било положението на сградата в Долен Върли дол, която общината купила през 1970 г. за кметство, но не ѝ е правен ремонт и таваните почти навсякъде са пропаднали.

“Работя в колата, зимата затъвам по черните пътища редовно, но хората трябва да се обслужват”, казва Йорданов. Той е 4-и мандат селски управник.

През 1977 г. селото наброявало над 600 души и имало 80 деца в две училища, сега няма нито едно.
Миналия мандат направих сметка, че общо 400 души са се изселили само в Мадан от нашето село, казва кметът.

Той е бил секретар на кметството при социализма, след това кметски наместник през 1999 г., изкарал и миналия мандат. Сега кметът на общината Боян Кехайов обещал да даде оборудван фургон с две помещения, който да е временно работно място на Йорданов.