Внушително откритие: 11 стъпала и 30 кв./м за мъченици и свети мощи

Внушително откритие са направили български учени по време на археологически разкопки в Североизточна България. Те са разкрили най-голямата и най-представителната крипта за свети мощи в българските земи.

Откритието е направено по време на проучване на римо-византийската крепост Залдапа – най-голямата във вътрешността на Добруджа и Североизточна България. Новината съобщи ръководителят на екипа проф. д.и.н. Георги Атанасов.

"Разкопките бяха концентрирани в базиликата. Действително се оказа, че това е една от най-големите базилики в българските земи. Вече е разкрита изцяло. Дълга е 62 метра и е широка 22 метра. Базиликата се датира след началото на VІ в.“, разказа професорът, цитиран от "Монитор“.

Той обясни, че още миналата година под нея започна проучването на по-ранна базилика – от втората половина на ІV в.

"Най-забележителното в тази ранна базилика, която е по-малка, е криптата за свети мощи. Оказва се, че това е най-голямата и най-представителната крипта за свети мощи в българските земи. Нейната площ е около 30 кв. м с две помещения, в които могат да бъдат оставени саркофазите на трима мъченици“, каза още ръководителят на екипа.

Професор Атанасов обясни, че тази година археолозите разкрили и коридора на базиликата до  помещенията за мъчениците.

"По 11 стъпала се е слизало до криптата. В края на коридора открихме останки от стенопис. Това са единствените следи от стенопис в ранно християнска крипта в България“, каза ученият.

Тази крипта е втората по големина на Балканския полуостров. В Далмация, в Гърция, в Северна България, най-вече в провинция Скития, са документирани десетки крипти. Тази е втората по големина след голямата крипта в столицата на провинцията Томис /Констанца/.

"За съжаление, е запазено много малко от стенописите, но добре си личи фигуралната система, използвани са четири цвята. В известна степен можем да възстановим живописните пана. Благодарение на запазения свод в източната част на Голямата крипта, можем да възстановим напълно нейната конструкция“, каза професор Атанасов.

Той обясни, че криптата е била с два свода.

"Височината стига до 3,5 м. Действително едно много впечатляващо съоръжение", констатира ученият.

"Докато ранната базилика от края на ІV в. е била сравнително по-грубо изградена, то криптата е изящно изпълнена – с великолепно оформени каменни блокове. С червен хоросан е направена една архитектонична украса. Криптата е с ширина на стените 70 см, за да може да носи тази много тежка и впечатляваща сводова конструкция", разказа проф. д.и.н. Георги Атанасов.

След разрушаването на ранната базилика, вероятно през втората половина на V в., мощите са били изнесени, тъй като светите мощи са най-ценното за християните.

След като в началото на VІ в. е построена новата базилика, с епископския дворец, който също е изцяло разкрит, мощите на единия мъченик са разположени в нова крипта, която е почти изцяло запазена, разкрита преди две години. Успоредно с епископската базилика в началото на VІ в. са построени още две базилики, от същия архитект.

Тримата мъченици, погребани в ранната базилика, са били пръснати. Сакралното пространство е увеличено и то вече обхваща със свети мощи цялата крепост, която е около 26 хектара, но има още две поселения до базиликата и общата градска агломерация на Залдапа е била близо 50 хектара.

"Тази година продължиха да излизат много нови мраморни детайли и броят им е над 1 100. Великолепен капител с орли е изложен до кметството. Това ни дава уникална възможност. Не зная в региона да има базилика с толкова много мрамор, включително червен мрамор. Това ни дава много добра възможност да реконструираме и мраморната украса и тази забележителна олтарна преграда, която е като истинска брюкселска дантела", каза още проф. д.и.н. Георги Атанасов.

Проучването на най-голямата в нашите земи раннохристиянска крипта за полагане на свети мощи на мъченици в римо-византийския град Залдапа, недалеч от българо-румънската граница, край добричкото село Крушари, вече приключи . Разкопките в Залдапа продължават с цел окончателното документиране на внушителната епископска базилика и прилежащия епископски дворец.