Плач, стенания, кръв! Живот вместо смърт... разклонът край Микре

Челен сблъсък, бусът беше в нашата лента, забил се в камиона. Предницата му не се виждаше, нямаше я, като че ли някой беше я отсякъл с меч.

Мъгла, мокър път, кола с шестима приятели пътува към Стоките, очакват предстоящите почивни дни, среща със скъпи  хора. Закъсняват, а шофьорът кара бавно, като че усеща опасност. В колата е уютно, слушат музика, говорят, плануват къде ще хапнат по пътя,

В този момент, виждат ужаса, разклонът за Микре, те са третата кола след камиона, в който бусът се е забил. По-късно разбират, не е бус, е автобус с 26 души, но зверският удар го е смалил наполовина.

Първата мисъл – катастрофа, станала е преди секунди, има загинали, затиснати, нужна е помощ. Спонтанно от гърдите излиза вопъл: "Господи, намеси се, не позволявай нито един човешки живот да бъде загубен!" Тогава още не знаят, че жертвите от от този ад ще са 9, а ранените 17.

"Приближих се до бялата кола, дори не можах да позная дали е рейс, или микробус. Отдалече видях, че имаше жена до шофьора и не можеше да излезе, беше блокирана. Започнах да чувам гласове, викове за помощ. Имах чувство, че съм попаднал в ада", разказва един от спасителите Станислав пред Dnes.bg.

На пътя има разлято масло – дълга широка ивица. Първата му мисъл е да не се запали. На място има човек, който вече чупи стъклата на автобуса.

"Съблякох якето си, влязох, до едната страна имаше легнал човек, прескочих го. От удара всички седалки се бяха събрали напред и се бяха сгъстили, бяха се смесили хора и седалки. Отстрани видях човек, който беше със счупен крак, костта беше разкъсала дрехата му. Учуди ме, че въпреки травмата не викаше.

Други молеха: "Хора, помогнете ни, помощ", стенеха, плачеха. Видях жена цялото й лице беше в кръв и плюеше кръв. Един от мъжете ми каза, че има разкъсване в коремната област", продължава мъжът.

Спасителите започват да изнасят хората навън. Много от пострадалите не смеят да пипат, защото не знаят какви са травмите им.

"При нас се качи едно слабо девойче да помага, а след нея дойдоха още двама мъже. Други стояха отвън и поемаха ранените. Като влязох в буса, се опитвахме по-бързо да изкараме тези, които можеше, защото имаше дим и се страхувахме да не избухне пожар. Жената до шофьора беше блокирана, ръката й беше счупена, оплакваше се, че не може да диша. На кръста си имаше шише с вода, опитах се да го махна, за да я освободя. През цялото време успокоявах хората, че линейките идват и скоро ще им се помогне. Пострадалите искаха якета, защото започна да им става студено", продължава разказа си.

Едва след като линейките и полицията идват Станислав осъзнава, че неговата кола е трета в колоната и една минута ги е деляло от смъртта.

За себе си казва, че се страхува от кръв и не може да си обясни откъде е намерил сили, за да влезе в автобуса ковчег. Осъзнава го по-късно. По-късно усеща и умората от преживяното, а няколко нощи не може да заспи от  кошмара.

А на мястото на катастрофата има всякакви – и помощници, и зяпачи, и раздразнени.

От колата пред тях излиза отегчена от чакането жена. Вади чадър, отворя го, изминава 20-ина метра до мястото на смъртта и се връща с думите:

"Уффф, скоро няма да отворят пътя". Влиза в колата, обръща и запрашва към разклона за Ловеч към обиколния път.

На другия ден приятелите разбират за още една смърт на пътя за Микре - 13-годишно дете е останало на място пак при катастрофа, а братчето и майка му са с опасност за живота.

Факт е, че смъртта се опитва да сложи ръка над българските пътища, да унищожи, да убие да открадне живот, здраве, човешки съдби, да потопи в скръб семейства.

Според черната статистика България е на първо място по брой убити при катастрофи в целия Европейски съюз.  За миналата година страната ни заема челна позиция с близо 100 загинали на 1 млн. население. А причините са много - лоша инфраструктура, неподготвени шофьори и манталитет.

У нас почти всеки смята, че има право на пътя и че точно на него няма да му се случи. И пак според статистиката най-много загинали има в областите Ловеч - 263, Разград - 208, Видин - 169, Монтана - 163 и Силистра - 143 души.

А разклонът край Микре е една от точките на смъртта по българските пътища, както и Креснеското дефиле, шосето край Бяла...

Да, имаше действия, състрадание, реална помощ от хората, попаднали в пътния ад, но нужен беше и духовен акт,  протест срещу смъртта, в защита на живота.

На следващия ден ловчанският митрополит Гавриил отслужи водосвет, за да спре проклятието и смъртта да няма вече власт край разклона на Микре.