Зимата ни мека, снегът ни малко, дъждът ни в повече – климатът ни нов

Зимата у нас ще е по-мека от предишната. Януари и февруари ще са с температури близки и над нормалните, прогнозира климатологът проф. Веселин Александров от НИМХ при БАН.

След дъждовния декември ще следват месеци с нормално количество валежи, сочи дългосрочната прогноза за времето.

"Тя се обновява всеки месец, последната й версия, от 30 ноември 2017 г., може да се обобщи така - зимата на 2017/2018 година се очаква да бъде със средни сезонни температури близки до климатичните такива или по-високи и със сезонни количества валеж близки до средните или по-малки количества", обясни климатологът пред БТА.

Той припомни, че изминалата зима бе оценена от БАН като "умерено тежка зима". А медиите дълго време се надпреварвали да я представят в катастрофични краски.

Александров прогнозира, че декември на 2017 г. ще е с повече валежи от декември на 2016 г.

Януари 2018 г. се очаква да е със средни месечни температури близки до нормалните или по-високи и месечни количества валеж близки до нормалните или по-малки. Може да се очаква януари 2018 г. да е по-мек и с по-малко валежи от януари 2017 г.

Февруари на 2018 г. се очаква да е със средни месечни температури близки до климатичните или по-високи и с месечни количества валеж близки до средните такива или по-малки. Може да се очаква февруари на 2018 г. да е подобен на февруари от 2017 г.

Климатологът обясни, че е нормално да има студени зими и това не противоречи на тенденцията за глобално затопляне.

"А и да не забравяме, че климатът е нещо средно, т.е. трябва да се отчитат и меките зими, които преобладават напоследък", уточни той.

Проф. Александров съобщи, че климатичните промени в България вече са факт.

"От края на 1970-те години се наблюдава тенденция към затопляне. През втората половина на 20-ти век зимите са по-меки. 23 от последните 26 години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха спрямо климатичната норма на базисния период 1961-1990 г.", каза той.

Той обясни, че средната годишна температура през 2009 г. е с 1,2 градуса над климатичната норма. 2016 г. вероятно е поредната, 17-та година, с температури по-високи от обичайните за страната.

Периодите на засушаване са били най-дълги през 1940-те години и в последните две десетилетия на 20-ти век. Валежите показват тенденция към спадане в края на миналото столетие. След средата на 1990-те годишните валежи показват тенденция към повишение в повечето райони на страната.

Годишната амплитуда между максималната и минималната температура на въздуха намалява - минималната температура се повишава по-бързо от максималната. Дебелината на снежната покривка започва да се свива в края на миналия век. Горната граница на широколистните гори се измества към по-голяма надморска височина.

"Данните от фенологичните наблюдения показват изпреварване в развитието със 7-15 дни в различните климатични райони, което недвусмислено свидетелства за затопляне на климата през последните 30 години в сравнение с предишни периоди на оценка", каза още климатолъгът.