В очакване на Бъдни вечер, преди да се роди Христос!

На 24 декември всички се събираме на Бъдни вечер – един от най-важните семейни празници на християните.

Денят, предшестващ Бъдни вечер, е денят преди да се роди Христос, денят, в който приключват и 40-дневните коледни пости.

Денят преди Бъдни  вечер се нарича още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.

Народните обичаи повеляват трапезата на днешния ден да се подреди около огнището. Ястията на нея трябва да са постни и според повечето вярвания – нечетен брой. Най-често се смята, че те трябва да са 7, колкото са дните на седмицата или 9, колкото месеца трае бременността на жените.

На масата задължително трябва да има сарми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и др.

Обредните хлябове също са традиционна част от трапезата на Бъдни вечер. Те са най-вече три вида и са посветени на Коледа, на селските занаяти и на коледарите. Месят се, докато се пеят песни и се изпълняват ритуали.

Стопанката на дома произнася молитва, след което се разчупва питата със сребърната пара.

В някои краища на страната в хляба се слага и дрян за здраве. Първото парче от питата се оставя за Богородица пред домашната икона. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата.

Според обичая никой не трябва да става от масата, докато трае вечерята. Освен това, трапезата не се раздига, за да не избяга късметът от дома. Вярва се, че след това идват починалите, за да похапнат.

Преди да се седне на масата, вечерята непременно трябва да бъде кадена. Това е обичай, при който най-възрастният мъж или жена в дома прекадява с тамян трапезата. След това стопанинът обикаля и всички останали стаи и помещения в дома. Така се прогонват злите и нечисти сили от дома.

Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благополучие.