Малки HR фирми – дилъри на гурбетчии!

Малки компании за подбор на персонал стават дилъри на работници в чужбина, като за целта отварят кухи фирми, съобщиха адвокати по трудово право.

"Създават лесно фирми, защото според българското законодателство компания може да стартира с капитал от 2 лв. След това наемат нискоквалифицирани работници, които да командироват зад граница", обясни адвокат Ива Тодорова.

Създаването на куха фирма с цел командироване на работници зад граница е практика от няколко години, но отскоро в схемата участват и експерти по подбор на персонал, пише "Монитор".

Чрез възможността за командировки търсещите и предлагащите заетост в чужбина заобикалят изискването служителите да се изпращат само от лицензирани посреднически фирми. Компаниите за подбор на персонал набират достатъчно кандидати за нискоквалифицирани позиции като строители, болногледачи и работници за земеделието, след което им предлагат работа в чужбина.

Според Наредбата за командироване на служители работодателите могат да изпратят свои кадри зад граница в рамките на 3 месеца. През това време работникът получава към заплата си в България допълнително възнаграждение, равно на минималното за длъжността, която изпълнява в съответната страна. Това означава, че строител, изпратен в Германия, трябва да получава допълнително по 11,75 евро на час или по 94 евро за един работен ден.

До 2016 г. тази сума се получаваше след първия месец работа, а преди това само командировъчни в размер на по 35 евро.

"Много работодатели продължават да изплащат по 35 евро, останалото прибират за себе си, обясни още Тодорова. Тя даде за пример един от последните случаи, върху които е работила, с около 20 строители, командировани от българския си началник в Русия. След като се върнали у нас и получили само по 35 евро за дневния си труд, част от потърпевшите решили да съдят работодателя си за дължимите им допълнителни надници.

Някои от работодателите прибягвали до хитрини, с които да си гарантират, че ще избегнат съдебни битки, принуждавайки подчинените си да подписват фиктивни договори. В тях се вписвало, че трудещите се получават минималната ставка за длъжността, която заемат. Така при евентуална проверка от трудовите инспектори или дело работодателите показват, че изплащат всички законови възнаграждения.

От КНСБ, които поддържат консултантски центрове за трудови права в Германия и у нас, отчитат, че голяма част от работещите във Федералната република българи всъщност са командировани служители. "Виждали сме договори, в които е записано, че служителите ще получават минималната заплата, а отзад с химикал е написано, че заплатата е 1400 евро" обясни консултантът от центъра у нас Нели Ботевска. Така работодателите заблуждават подчинените си, че ще получават високи възнаграждения, които уж са включени в договора им. Впоследствие обаче изплащат по-ниската сума, защото само тя е юридически вярна.

"Дори да съдят работодателя си, тези хора не могат да докажат, че са били подведени, тъй като нямат доказателства, че работодателят им е дописал по-високото възнаграждение", коментира адвокат Красимир Любомиров.