44 000 сгради имат нужда от обновяване, пари има за 2000

Близо 44 хил. сгради в България се нуждаят от обновяване, от тях едва 2000 могат да бъдат финансирани с настоящата програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, съобщи Малина Крумова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството по време на конференцията "Устойчиви градове – нови възможности и предизвикателства пред общините".

"Имаме важната задача да намерим механизъм за подобряване на енергийните характеристики на още 42 хил. сгради. Това е доста съществено предизвикателство, за което се опитахме да намерим нови механизми на финансиране. Амбицията ни е да търсим много по-устойчиво и дълготрайно въздействие, тъй като кампанийното предоставяне на средства не предопределя адекватно прилагане на политиката в жилищния сектор", каза Крумова.

Един от аспектите на новото развитие на програмата за енергийна ефективност е въвеждането на механизми за съфинансиране. Според Крумова това е икономически обосновано, тъй като най-големите ползи от програмата са за собствениците на жилищата. Тя смята също така, че трябва да има диференцирана подкрепа както по отношение на различните региони в страната, така и на мерките, които се изпълняват.

"Унифицирането на всички сгради в един калъп не е правилният подход", категорична е Крумова.

Заместник-министърът е на мнение, че трябва да се разшири и обхватът на дейностите в програмата, като тя бъде насочена към прилагане на други политики, които излизат от тясната дефиниция на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сгради. Например опазване на чистотата на въздуха, подмяна на горивни инсталации там, където се използват дърва и въглища, включване на възобновяеми енергийни източници при обновяването на сградите.

Според Крумова основният резултат от националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е, че вече има близо 7000 сдружения на собственици, в които членуват около 1 млн. българи. "Това означава, че все повече хора осъзнават ползите от изпълнението на мерките за енергийна ефективност, включително за собствените си джобове, и повече сдружения на собственици стигат до идеята, че правилният ход е заедно да предприемат мерки за обновяване на жилищата си", заяви Крумова.

Очакванията на МРРБ са в рамките на програмата за енергийна ефективност на сградите да бъдат обновени близо 150 хил. жилища с над 340 хил. обитатели в тях и обща разгъната застроена площ от близо 11,5 млн. кв. м. Крумова изтъкна ползите и за строителния бранш, като заяви, че проргамата позволява на съществена част от малките строителни фирми да имат постоянна заетост. Работещите в тях лица са над 70 хил., допълни заместник-министърът.

От гледна точка на екологичния ефект на програмата обновените до 31 март тази година сгради трябва да помогнат за спестяването на 157 килотона въглеродни емисии годишно, а спестената енергия се очаква да достигне 470 хил. мегаватчаса годишно, сочат прогнозите на МРРБ. Министерството очаква до края на програмата и в рамките на всички 2022 сгради, за които има сключени договори и осигурено целево финансиране, тези цифри да се удвоят.

Сред ефектите от мерките за енергийната ефективност Крумова изброи повишаването на топлинния комфорт на семействата, подобяването на здравословната среда в дома, спестяването на енергия и произтичащото от него съществено намаляване на разходите за отопление, приноса за ограничаване на количеството на въглероден диоксид, удължаването на безопасността и живота на сградите.

Заместник-министърът заяви, че програмата за енергийна ефективност на сгради е навлязла в най-активния си период на изпълнение и МРРБ очаква, че до средата на 2019 г. голяма част от дейностите да приключат в рамките на настоящото финансиране.

Още новини четете в Investor.bg