Водовъртежи през август. Удавниците тази година – към 50

36 души са се удавили през първите 6 месеца от тази година. От тях 26 са мъже, 6 жени и 4 деца до 18 години. По неофициални данни към август броят им е нараснал до 50, пише "24 часа".

"Сулганът (мъртвото вълнение - б.а.), който излиза през август, е най-опасният - прави водовъртеж и дупки в морето", съобщи пред изданието доайенът на бургаските спасители Стойо Иванов.

За първо лято от 50 години насам 80-годишният спасител не е на плажната вишка заради здравословен проблем.

Опитът му показвал, че през последните години мъртвото вълнение, което традиционно се появява в края на юли и началото на август, идва по-рано и остава да властва в морето все по-дълго.

"Ако вълните са 2-3 бала, не е страшно, но ако има мъртво вълнение, което дърпа навътре, тогава става лошо, особено за човек, който не умее да плува. Най-важното е да няма паника, защото страхът, а не морето може да се окаже фатален", съветва Иванов.

Той препоръчва да не се навлиза твърде навътре в морето, а ако летовник попадне в яма, каквито понякога има и на плиткото, да не губи самообладание и да се опита с плуване успоредно на брега да излезе на безопасно място.

Най-коварни според Стойо Иванов са плажовете, където изведнъж става дълбоко, както е край нефтената база на Росенец и на една от ивиците в Китен.

Не влизайте от юг на плажа в морето при силно вълнение

При силно вълнение най-опасните места са южните части на плажовете, защото вятърът най-често е от североизток и се получава т.нар. крайбрежно течение, успоредно на брега, което тегли навътре. Това предупреди доц. Стоян Андонов, световен шампион по водно спасяване и председател на Националната комисия по водно спасяване, който от 8 август е и заместник министър на младежта и спорта.

Според него повечето инциденти се случват в началото на отпуската, в първите дни, когато се пристигне край водната площ. Това било закономерен факт, тъй като организмът ни още не е привикнал и с водата, и със слънцето. Прибавя се и еуфорията от първите дни на почивката, както и умората от пътуването.

"Много пъти инциденти възникват още в първия ден. Затова трябва да дадем възможност на тялото си да се аклиматизира. Важно е да съобразим и здравословното си състояние. Голяма част от инцидентите в морето, та и в язовирите и езерата стават поради рязко влошаване на здравето - пристъпи, сърдечни проблеми и т.н.", каза още доц. Андонов.

Той предупреди още, че най-опасното място за плуване са реките. Силното течение в реките представлява много голяма опасност, затова, ако се погледне статистиката на удавянията във вътрешните водоеми, ще стане ясно, че това са предимно реки. След това са язовирите, където самите условия са твърде опасни. Водата не е достатъчно прозрачна. Много пъти рязко става дълбоко.

"Трябва да се знае, че във водоеми, които не са морета, където няма циркулация на вода, водата се затопля на пластове. Горният слой става топъл, а под него водата може да е изключително студена. Много пъти рибарите със загрети тела, когато пипнат водата, стори им се топла и скочат, пробивайки 50-метровия пласт със затоплена вода, попадат в студената. Това понякога предизвиква шок. Изключитено опасно е да се плува близо до язовирните стени", предупреди Андонов.

80% от инцидентите стават под въздействието на алкохол. Много често хората "загрети" от алкохола, влизат във водата уж да се охладят. Водата отнема 15-ина пъти по-бързо телесна температура от тялото. Когато сме консумирали алкохол обаче, който действа съдоразширяващо, се охлаждаме 30 пъти по-бързо във водата, каза още специалистът по водно спасяване.

Излизайте под ъгъл, а не директно при мъртво вълнение

"Ако попаднете в мъртво вълнение, не се поддавайте на паниката, а пестете силите си и викайте за помощ. Важно е да не се стремите да излезете бързо до брега. Съветвам всеки в такава ситуация да се отпусне и да се остави течението да го завлече навътре. Най-много след 20-30 м ще спре да го влече. Тогава трябва да се опитате косо, т.е. под ъгъл, да излезете, а не директно", каза морският спасител Георги Есов. Той има над 40 години стаж.

"Мъртво течение няма, има мъртво вълнение. Мъртвото вълнение е остатъчно вълнение, при което няма вятър, който да ни духа към брега. Придънното течение пък ни дърпа навътре", обясни и доц. Стоян Андонов.

Мъртвото вълнение (англ. rip current) е най-опасно в плитки морета с полегат бряг, който е обкръжен от пясъчни плитчини, коси и островчета. В тези места по време на отлив пясъчните коси пречат на водата да се връща обратно в морето. Отварят се коридори и в тях тръгва течение, перпендикулярно на сушата. Налягането на водата в тесния пролив, съединяващ морето с лимана, нараства многократно. В резултат на това се образува бърз поток, по който водата се движи със скорост 2,5–3,0 м/с.

Как да разпознаем това течение, за да не попаднем в него?

1. Видим коридор от разпенена вода, перпендикулярен на брега.

2. В крайбрежната зона се виждат участъци с друг оттенък на водата; например наоколо водата е светлосиня или зеленикава, а една зона е например бяла.

3. Участък с пяна, водорасли, балончета, който стабилно се движи от брега навътре в морето.

4. В непрекъснатата линия от приливни вълни се забелязват разкъсвания с широчина 5-10 метра.

Мъртвото вълнение няма да ви завлече към дъното. Това не е водовъртеж. Често мъртвото вълнение е кратко и с голяма скорост.

Неговата ширина не превишава 50 метра. А в повечето случаи е само 10–20 метра. И ако преплувате буквално 20–30 метра успоредно на брега, вие ще забележите, че сте излезли от течението. Течението достатъчно бързо отслабва, тягата отслабва там, където вълните достигат своя пик и започват да се разбиват.