Добрата новина днес: Военните, които спасиха от огъня Бай Георги

Бай Георги е инвалид, живее с пенсията си. На 11 септември сутринта, обаче, остава без дом, защото къщата му е обхваната в пламъци. Губи жилището си, а за малко да загуби и живота си. Мъжът е спасен от трима военни, а бай Георги не може да намери думи, за да изкаже благодарността си.

Ефрейторите Десислав Йорданов и Евгени Георгиев от Кюстендил тръгват за работа около 6 ч. сутринта на 11 септември. Двамата служат в Бригадното командване в Благоевград към Сухопътните войски. Спират, за да вземат колегата си Кристиян Георгиев. На няколко метра забелязват във въздуха да се издига облак гъст черен дим. Една от къщите гори.

Не се поколебават и за момент. Приближили се и забелязали как покривът и вторият етаж на сградата са обхванати в пламъци, а от прозорците на първия етаж мъж вика за помощ. Защото Бай Георги е инвалид и не може да си помогне сам.

"Преценихме, че опасността от разрастващия се пожар е голяма. Видяхме, че единственият вариант е да извадим човека през единия прозорец на първия етаж. Намерихме стол и се качихме в стаята. Хванахме мъжа и го изнесохме през прозореца навън", споделят смелите мъже пред "24 часа".

67-годишният Георги Манолов (бай Георги) е изведен от къщата за секунди. Военните веднага звъннали на спешния телефон 112, а освен това избутали и паркирал пред горящата къща автомобил, за да избегнат евентуална експлозия.

До минути на място пристигат две пожарни коли от Кюстендил и започват гасенето.

"Не сме се колебали, спряхме веднага пред къщата. Тя е с гредоред и пламъците бързо се разрастваха. Животът на бай Георги беше на косъм", казва Кристиян, който е от същото село и познава пенсионера. Ден по-късно бай Георги се срещна за втори път със своите спасители пред изгорялата си къща.

Първата вечер бай Георги нощува в дома на свои роднини в селото. Пристига с колата на братовчед си, а един от военните, спасили мъжа, му помага да слезе от автомобила. Тогава Георги Манолов не сдържал сълзите си. Няма думи, които да са способни да изкажат благодарността му. Нарича ги смели и добри момчета.

"Нека чуе цяла България – това е българският войник! Това са нашите мъже!"

Униформените, обаче, не приемат делото си като геройска постъпка. Това е изпълнение на служебния им, а и човешки дълг.

"Заклеваме се да служим на народа си. Това не е просто формалност – положили сме тази клетва и я изпълняваме. Не ни интересува дали ще ни наградят, не сме го направили за това. Всеки на наше място би постъпил по същия начин", казва 31-годишния ефрейтор Евгени Георгиев.

Самият той е семеен и има 5-годишна дъщеря. Момиченцето иска да стане като татко си – войник и е горда, че баща и е герой, който спасил инвалид от горяща къща.

"Рядко се намират толкова добри хора. Някои просто щяха да отминат и да не спрат. Гордеем се с нашите войници!", казва бай Георги.

Пожарът вероятно е избухнал заради късо съединение в елинсталацията. След като преди месец братът на бай Георги починал, в къщата била оставена една светната крушка в продължение на 40 дни. Така било според поверието.

Мъжът взима ниска пенсия – само 220 лева, а от социалните получава и храна с намаление. Щетите по изгорялата къща, обаче, са огромни, а въпросът как да възстанови жилището си след пожара стои.

Бай Георги обмисля да събори втория етаж, който е напълно съсипан. Планира да излее плоча, за постави покрив и къщата му да стане на един етаж.

"Не съм лаком. Искам една стаичка, за да се приютя. Сега тъкмо ми бяха помогнали роднини с телевизор и климатик, но те изгоряха. Няма къде да направя помен за 40 дни от смъртта на брат ми. Погребах го, а е по-малък от мен", разказва Георги Манолов.

От пожара мъжа е с обгорен врат и има сериозни болки. Отказал да остане в болницата – искал на село. Към момента живее при братовчеди, но не знае как ще изкара зимата.

Кметът на селото е категоричен, че никой няма да остави възрастния мъж. Вече е договорена помощ от общината, като има вариант бай Георги да бъде настанен временно в бощинско жилище в Кюстендил.