Наказанията на българина към децата: Шамари, празна стая, прав в ъгъла!

88 на сто от българските родителите осъзнават, че шамарите са неефективно възпитателно средство, но голяма част от тях продължават да ги прилагат.

Въпреки че, използването на физически наказания намалява през последните пет години, около 2/3 от родителите някога са прилагали наказания и други травмиращи практики към децата им – изолация в стая, стоене в неудобна поза.

Това обяви Славянка Иванова от агенция "Ноема", представяйки данни от национално представително проучване по поръчка на Националната мрежа за децата.

В него са участвали родители, млади хора, които са бъдещи родители, и деца.

От данните става видно, че най-често родителите използват наказания по емоционални причини, когато се почувстват безсилни и се срамуват, че са изгубили контрол върху възпитанието на детето си и не разбират неговото поведение.

Иванова коментира, че около 1/4 от родителите използват редовно - поне един път седмично, някакъв вид телесно наказание. Най-разпространеното от тях е удрянето на шамар.

Обясненията на родителите за това тяхно действие са "израз на загриженост за бъдещето на техните деца", посочи тя.

Около 30% от родителите споменават гняв и обида, като причини за шамарите, показват още данните от проучването.

"Все повече родители обаче осъзнават вредните последици и оценяват негативно прилагането на наказания към децата си", обясни експертът.

Изследването на "Ноема" потвърждава, че в училищата има случаи на различни видове насилие, като 41% от родителите споделят, че децата им там са били потърпевши от вербално насилие; 22 на сто - свидетелстват за телесно наказание, като удар или причиняване на болка, а 14% - за практики на игнориране.

"Преди пет години агресията между децата изобщо е отсъствала от списъка на най-сериозните рискове за децата в България. Днес тя е поставена на първо място по опасност за децата от родителите им, заедно с разпространението и злоупотребата с алкохол, цигари и наркотици", коментира Славянка Иванова.

Като заключение тя обяви, че общуването на родителите с децата се превръща във все по-голяма ценност, но и все по-остро се усеща този дефицит.