Сали – птицата, която иска да донесе пролетта с малка голяма кауза

Снимка: Сали Светославов

4 / 5

Преди по-малко от седмица България отбеляза Деня на народните будители. Тъжната истина е, че обикновено се сещаме за силата на словото, мисълта и просвещението два пъти в годината – на празници, които почитаме от куртоазия, или пък заради социален натиск, но невинаги осъзнаваме какво всъщност означават.

Почитаме онези, които са дали много, за да може ние днес да се наречем свободни и мислещи хора. Просветителите от миналото, които са осигурили нашето бъдеще. Рядко, обаче, сякаш си даваме сметка, че будители има и днес и те са навсякъде около нас, а сред тях има и много млади хора, които сякаш напук на стереотипа, напук на статуквото, правят всичко възможно да държат обществото будно.

Едно такова момче е 21-годишният Сали Светославов – студент от Варненския свободен университет, който решава да стартира една малка и наглед незначителна кампания, която обаче има огромно значение и много смисъл.

Преди време Сали се натъква на стара къщичка за книги във варненския квартал "Аспарухов", която била направена от стар хладилник. Идеята била на НЧ "Просвета 1927". С години от читалището са сменяли многократно къщичките за книги, която често ставала жертва на вандалски прояви.

Така Сали се вдъхновява и решава всяка седмица да ходи до импровизираната къщичка за книги и да се грижи тя винаги да е пълна. И така цяло лято. В началото книгите са били системно разграбвани, но постепенно отношението се променило.

"В библиотеките има санкция, ако не върнеш книгата. Тук санкцията е собственият морал. Ако не се научим на лична отговорност и не променим отношението си към свободата, няма да постигнем нищо", сподели Сали пред Dnes.bg.

Идеята му харесала много и вдъхновен от инициативата решава да предложи на ВСУ "Черноризец Храбър", като университет и център за образование и развитие да се поставят 10 къщички пред различни училища.

"Тези къщички имат за цел да променят отношението на хората към книгите, свободата и отговорността. Поради тази причина искаме къщичките да бъдат в училищата, за да можем някой ден да ги изкараме в парковете. Хората, които ще бъдат готови да ги използват, ще бъдат същите онези пораснали деца от училищата", разказва още варненецът.

В началото много хора не виждат никакъв смисъл в неговата кауза и не вярват, че къщичките за книги ще станат реалност. Сблъсква се с голям песимизъм, но въпреки това не се отказва. Среща подкрепа от местното читалище, а после и от Студентския съвет на своя университет, които решават да финансират кампанията. Напук на отрицателното отношение, достатъчно хора прегръщат идеята на младежа.

"Започнах да получавам книги от колеги, приятели, познати, за да дарявам и оставям в къщичките. Това показва, че все пак има надежда“, споделя 21-годишният Сали.

Към момента тече усилена кампания за намиране на фирма, която да изкове новите къщички за книги, които да бъдат поставени в дворовете на учебните заведения до 24 май догодина. Чертежите и концепцията са напълно готови. Остава само изпълнението, а финалната права не изглежда толкова далеч, когато вярваш в своята кауза.

Въпреки своите крехки 21 години, Сали ясно осъзнава важността на своята кауза. Ясно осъзнава, че будителите са сред нас, но скромно заявява, че той не е един от тях.

"Аз не съм просветител. Това са онези хора, които са ме научили на любов към книгите. Това са учителите, те са будителите на нашето време. Трябва да ги виждаме и най-вече чуваме. Важно е да четем, за да сме свободни“, споделя Сали.

И той чете. Спомня си, че любовта му към литературата е пламнала от историческите книги. Едно лято прочел четирилогията на Стефан Цанев "Български хроники" и това го мотивирало да зарови себе си в страниците и хилядите истории още повече.

Сали е поредният, един от многото, които напълно се противопоставят на статуквото. Напълно опровергават стереотипа за младите - че са апатични към заобикалящата ги среда, че са необразовани, неграмотни, нелюбознателни, невъзпитани, неспособни. Че младите са част от бъдеще, в което възрастните не биха искали да живеят. Защото изглежда мрачно, неперспективно, неугледно, неприветливо. Защото "заради такива млади няма да има бъдеще". И това се повтаря като черна станция.

Дали е така наистина?

"Младите хора, не трябва да спираме да се развиваме и да знаем. Трябва да търсим навсякъде знание и да прилагаме това знание при промяна на нещата към добро. Трябва да работим всички, всеки от нас трябва да носи в себе си посланието, което очакваме.  Всеки трябва да бъде, човекът-промяна, човекът , който предизвиква пролетта около себе си. И затова аз казвам: Нека младите хора да се съберем и да предизвикаме пролетта".