В България вече няма живи реки*, алармира WWF

В България няма нито една жива река. На практика това означава, че няма река, която да не страда, поотделно или с притоците си, от замърсяване, от пресъхване, от прегради, които да спират миграцията на видовете в нея, от копаене за инертни материали или от канализиране.

В същото време, противно на възприятията ни, страната ни е сравнително бедна на водни ресурси - те представляват едва 0.3% от територията ни. За сравнение - при среден воден ресурс за света 8000 м3/човек/година, България разполага с едва с 2250 м3/човек/година.

Към момента на 325 реки в страната ни има построени 270 водно-електрически централи, а още 200 са получили разрешение за строеж. Свикнали сме да възприемаме ВЕЦ-овете като "зелена енергия". На практика обаче те представляват преградни съоръжения, които променят коритата, скоростта и течението на реките, a така блокират възможността за миграция на десетки видове риби и безгръбначни. Рибните проходи, които се строят по изискване на закона, обикновено пропускат много малко риби и не им позволяват да следват обичайния си маршрут.

Като добавим останалите фактори като климатичните промени и унищожаването на крайречни гори, не е чудно, че се стигна дотук: 60% от рибните популации в Дунав и притоците му са изчезнали през последните 20 години.  А в Червената книга на България вече има 50 вида риба - 4 изчезнали и 46 застрашени. Сред тях са и есетрите, древен вид, на възраст от 200 милиона години, връстник на динозаврите.

Рибите са част от цели екосистеми, именно затова изчезването на един вид не е безобидно събитие. То би довело до необратими промени в цялата среда.Позитивното в ситуацията е, че има какво да направим. Световният фонд за опазване на дивата природа - WWF, призовава за защита на европейския Закон, който регулира намесата на човека във водните басейни - Рамковата директива за водите на Европа.

Създадена през 2000 г., Директивата се преразглежда от Европейската комисия цели 19 години по-късно и сега е точният момент, в който всеки европейски гражданин може да поиска запазването ѝ като силен и ефективен закон за опазване на водата на континента. Това е най-добрият шанс да защитим живота в българските реки – в следващите близо 20 години няма да имаме друга такава възможност.

Какво може да направи всеки от нас? Можем да изпратим искането за запазване строгостта на Закона до Европейската комисия тук (sosrivers.bg). Крайният срок за реакция е до 4 март.

Не бива да пропускаме възможността за действие, когато промяната зависи от нас. Това е точният момент да докажем, че човекът с воля да промяна не е изчезващ вид!