Европа и GB селото: За едни дели семейства, за други е спасение

Без Европа селото ни е загубено, казват едни. Други смятат, че ЕС разделя семействата. А трети не усещат нищо европейско в селото. Добре дошли в Припек, едно от малкото български села с пълна детска градина и гимназия.
И такова село има в България - живо, с пълна детска градина, с гимназия, с деца във всички възрасти, които на този ден са облечени в народни носии. В родопското село Припек се провежда традиционният майски събор. Слънцето грее, площадът е пълен с хора, уредбите разнасят мощни звуци на гайда, разказва Дойве веле.

Стигна ли Европа до село Припек?

"Детската градина на селото засега е пълна", казва Диана Шуманова, помощник-възпитател. Тя обаче добавя, че семействата постепенно се изнасят. От всяка къща има гурбетчии, пръснати в Германия, Австрия, Холандия, Англия, Испания. "Това, че сме в ЕС, само за някои е добре, а за повечето е зле. Разпиляха ни се децата, големият е на гурбет в Германия, другият и дъщерята са си в село, а аз от 50 години не съм излизал оттук", казва 76-годишният Росен Смилянов, седнал с други дядовци в селското кафене. Възрастният мъж отбелязва, че помни и комунизма, и демокрацията, "дето все не идва, пустият му преход безкраен". "Не я разбирам аз тази европейска демокрация, щом кметът на нашата община Бахри Юмер напълно ни е зачертал и не стъпва в селото. А тук никой не го подкрепя. Допреди няколко години газехме в кал и мрак, дойде ли зимата - откъсвахме се от света, но вече взе да просветва", констатира той.

"Може и да са малки обекти, но промяната се усеща силно - с финансирането по европейски проекти селото се преобрази. Пътищата са асфалтирани, училището и градината са ремонтирани, изградиха се детски площадки, подпорни стени", коментира Диана Шуманова и добавя: "Иначе без Европа сме за никъде".

Припек е най-голямото село в община Джебел с жители над 1000 души и 346 къщи. То е населено изцяло с българомохамедани, които твърдят, че селото им е единствената българска крепост в общината. Най-малко 700 души постоянно живеят тук. Никой не продава земята или къщата си. Защото всички се надяват, че ще дойдат по-добри времена.

"Ние имаме подкрепата на държавата, но не и на общината в Джебел. Там са напълно безразлични към селото ни, то е като трън в очите им. Това е единственото българско село в района, а сякаш правят всичко, за да го закрият. Българи сме, религията няма значение", обяснява строителят Пламен Бонев. Млади хора не стъпвали в джамията, само най-възрастните. Той казва, че голяма част от младежите вече са кръстени в Христовата вяра, макар родителите им да изповядват исляма. "Но конфликт заради това вътре в семействата няма, възрастните са достатъчно толерантни към децата си", обяснява 40-годишният мъж. Надеждата му е училището да оцелее, за да го има и селото.

За да оцелее селото обаче, са нужни и работни места. Симеон Бонев го знае много добре. Той е собственик на шивашка фирма в Припек. Бил е управител на подобен цех и по времето на Тодор Живков. И тогава, и сега заплатите в сектора били все 500 лева. А това идвало от корупцията - той не можел да изнася продукцията си, защото "горе има мафиотска структура, тя казва кой може да развива бизнес и кой не". За Симеон Бонев Европа е само в София, "в Припек тя още не е стъпила". Според него е несправедливо субсидии за животновъдство да получават само големите фермери, а малките да остават пренебрегнати. Той посочва, че хората в Припек отдавна са се отказали и от тютюнопроизводството. "Цялата работа е объркана от горе. Всички, които напират за постове във властта, нямат реална представа за живота на хората, самозабравили се типове", продължава Бонев. Той смята, че спасението е първо в промяната на манталитета.

"Не може да отидеш в общината или в данъчното, например, и да те гледат като извънземен, те са там, за да решават проблемите на хората, не да дерибействат", казва той. Проблемът, според него, е в безпределното търпение на българите и в липсата на лидер.

Кмет на село Припек е Стефан Джуманов. И той е дошъл на събора, а около него кръжат двете му дъщери. Голямата Теолина е на 21, студентка по химия в университета в Марбург, дошла си е на село за седмица. "Дойче веле в Припек! Първата година в Германия това беше практическото ми помагало по немски език!", възкликва момичето и препоръчва на всички да ползват езиковите курсове на ДВ. Теолина дълго мечтаела да живее в тази страна. "Но пък може и да се завърна някой ден, въпреки всичко", споделя тя.

"В нашето село живеят хора на дадената дума и честта, с характер като на тази планина отсреща. Никой не може да ни пречупи", казва кметът Стефан Джуманов. ГЕРБ е неговата партия и той я благославя, защото в селото вече нямало режим на водата, улиците били асфалтирани и проблемите се решавали. "С подкрепата на държавата в

Припек вече усещаме европейския дух, макар да сме в абсурдна изолация откъм общинската управа в Джебел.

Последният ни одобрен проект за европейско финансиране в размер на 1 055 000 лева по мярката за развитие на селските райони съм го работил аз с помощта на консултанти и експерти", гордее се той. Предвижда се цялостно строителство и асфалтиране на шест улици, а това е важно заради терена на селището - къщите му са пръснати по баири и скатове, което прави придвижването проблемно. "Онези проповедници, които се натискат за място в Европейския парламент с цел да разрушат съюза и да се установи някаква Европа на нациите, грешат дълбоко. Ако не е сегашният ЕС, малките населени места ще останат на светлинни години от съвремието", заключава кметът Джуманов.