Половината фирми в страната – ЕТ, в офиса само шеф

Половината от всички фирми в страната са еднолични търговци и в офисите им стоят само техните собственици. Това показват данните на НОИ.  Повечето от новорегистрираните семейни фирми за търговия и след тях се нареждат онези, които са само с двама - трима служители. 20% от тези фирми умират една година след раждането си. Дали тези фирми се създават, заради точно определена задача или бизнес средата у нас е толкова сурова, коментират експерти.

Сивата икономика в родния бизнес изсветлява. Това мнение изразиха в "България сутрин" председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев и икономистът Кольо Парамов. Според тях все по-трудно у нас може да бъде регистрирана малка фирма с един служител, която да се използва за трансформиране на паричен капитал.

Той обясни, че за 2018 година 349 700 фирми са подали данъчни декларации, като от тях 750 са големи - с над 250 души персонал. Там работят 25% от всички наети. Останалите са свързани с дребния и средния бизнес, като те формират по-голямата БВП.

"Налице е процес на изсветляване на икономиката и тези явления свързани с укриване на собственост и данъци намаляват. Умираща фирма е тази, която 2 години поред няма назначен служител или не извършва дейност. Има обаче много случаи, в които в тези фирми работят техните собственици и реализират проекти в дребния бизнес. Много фирми не са еднолични търговци, а са капиталови дружества - те просто държат собствеността на работещо предприятие. За 2018 година данъчни декларации са подали 349 700 фирми в страната. При нас преобладава малкият и средният бизнес", каза той.

Велев допълни, че демографията на предприятията по друг начин класифицира предприятията. По думите му, икономиката е в тези фирми, в които има 10 и повече заети. Там са продажбите и наетите хора. Другата класификация е микропредприятия до 10 служители, малки предприятия - до 50 и средни - до 250 и последната е с над 250 наети служители. Колкото са по-големи предприятията, толкова са по-рентабилни. Т.е. по-малко хора произвеждат повече. Той уточни, че това не значи, че бизнес средата е станала много по-добра. Не се прави лесно бизнес, за сметка на административни трудности.

Що се отнася до укриване на осигурителни вноски, то това е криминално престъпление, уточниха още специалистите. "Прави се, защото имаме администриране на пазара на труда, вместо да има социално партньорство и договаряне между работодатели и синдикати. Не може да бъдем сигурни дали има укрити доходи и плащания или това е състоянието на фирмата.", заяви Велев.

Експертите също така коментираха, че голям проблем е изтласкването на малките фирми от големите. "Такъв процес тече безспорно и затова има допуснати грешки. В много от европейските страни, тези хипермаркети са изнесени извън града и оставят място за малките магазинчета. Също така в западните страни има промотиране на родно производство", допълни още Велев.

Парамов пък допълни, че българският бизнес е в много тежко състояние. Според него, обаче причина за по-добрият контрол върху учредяването на "кухи" фирми е работата на системата за данъчен контрол и регистрационния режим в социалното осигуряване. Той също така изрази недоумението си как едва 589 души у нас разпределят около 1 милиард, които се отпускат за земеделие.

"Схемата с учредяване на малка фирма, за да се използва за незаконна дейност отива в историята. Системата за данъчен контрол вече е двуяка. Регистрационният режим в социалното осигуряване също работи сериозно. Затова не може да се използва фирма за трансформация на паричен капитал. Българският бизнес е в много тежко състояние. Не трябва да се учудваме, че много малки фирми са в постоянен фалит. Трябва да помислим как да подобрим ситуацията. Абсурдно е 589 души да рзпределят 1 милиард за земеделие", разясни Парамов пред Bulgaria ON AIR.