Защо отслабва вярата на българина в демокрацията?

"Това са данни от две вълни на изследвания - 2005 и 2015 г. Редно е да се замислим и има тревога в този спад. Ниската активност на изборите показва, че сме леко обезверени дали искаме да бъдем управлявани по този начин и да участваме изобщо в изборите", посочи социологът от "Галъп интернешънъл" Юлияна Гальова в "България сутрин".

Това отдръпване се дължи и на външни фактори, тъй като все повече хора пътуват и правят сравнение какво се случва в чужбина и у нас, отбелязва Гальова.

Социалният антрополог Харалан Александров пък обясни, че хората трябва да бъдат попитани какво точно имат предвид под "демокрация". Очевидната хипотеза е, че това, което се състоя като българска демокрация, не отговори на очакванията на хората, смята той. По думите му, разочарованието може да идва и от развитието на икономиката ни, от начина на управление или от факта колко българите се чувстват приласкани или отблъснати от ЕС.

"По-образованите и по-успяващите хора са в по-голяма степен наясно, че демокрацията зависи от всички участници в този процес. Нарастващите неравенства вероятно формират две групи хора - които вярват в еволюцията и други, които са пасивни и се чувстват прецакани и политиците лесно могат да ги убедят, че са загубили. Става дума за голямо разтревожване от шеметните промени, на които сме подложени", обясни Александров пред Bulgaria ON AIR.

Удовлетвореността и неудовлетвореността на демокрацията е трудно да се открие. Но най-вероятната хипотеза, по думите му е, че има голямо разтревоженост от шеметните промени, на които сме подложени и за които сами допринасяме в голяма степен, в комбинацията на предприемчивост и глобализация, и технологично развитие в късно модерните времена, в които живеем.

Той е убеден, че демокрацията е за предпочитане, защото давала възможност за развитие. По думите му тя не е въпрос на вяра, а е въпрос на опит. "Колкото повече живееш в демокрация, толкова повече се учиш в нея, а като
общество сме млади. Не сме съвършената демокрация, но не сме и провалена демокрация", подчерта социалният антрополог.

Юлияна Гальова се съгласи с Александров, че сме млади в демокрацията и 30 години не са достатъчни.

Александров допълни, че голямото предимство на демокрацията е, че е като огледало - показва степента на зрялост на едно общество, в което не можеш да прехвърлиш отговорността на някой друг.

"Една от причините да не се харесва демокрацията е усещането на хората, че  спират да харесват себе си. Ако в този режим на управление, ние се самоуправляваме чрез представителите ни във властта, то значи нещо не е наред с нас, щом не ни се получава достатъчно добре", обясни той. По думите му, най-лесният начин да се справи човек с тази криза на идентичността е да каже, че демокрацията не е хубава или истинска.