Българинът - дискриминиран: В здравеопазването, образованието...

843 са образуваните преписки в Комисията за защита от дискриминация от началото на годината до момента, като за цялата 2018 г. са били 721 преписките за различни дискриминационни сигнали. Това съобщиха от КЗД.

Постановените решения до октомври 2019-а са 521, а за цялата 2018 г. те са били 511, съобщава "Монитор". Самосезиранията за 2019 г. са също рекордни за институцията от нейното създаване досега – 600 на брой, коментират експерти от комисията. Според тях тази година се очертава рекордна и от гледна точка на постъпилите жалби и издадени решения за различен вид дискриминация.

Разнообразни са оплакванията до КЗД през годините, най-често са от различни сфери на обществения живот. Налице са такива за нееднакво отношение в здравеопазването, за дискриминация в областта на образованието, често има сигнали и за ограничаване на достъпа на хората до определени стоки и услуги, както и за недостъпни архитектурна среда и градски транспорт за хората с увреждания, коментират от комисията.

Постъпват оплаквания за дискриминационна практика на държавни органи, която засяга откази за отпускане на социална помощ, а чести са и жалбите за прием на първокласници според експертите. Налице са още и оплаквания за дискриминация при предоставяне на услуги, касаещи финансово кредитиране и застраховане на хора с увреждания, разказват още от комисията. Според тях немалък брой оплаквания са за множествена дискриминация – тогава, когато се твърди, че неравното третиране е извършено по няколко защитени признака.

Признакът, който преобладава в образуваните преписки тази година, е увреждане, от КЗД разказват, че доскоро признакът "лично положение" е бил водещ, но все пак увреждането в различните му форми е най-често дискриминирано от обществото в момента.

Хората с увреждане често са обект на дискриминация в сферата на заетостта. Проблеми при намиране или оставане на работа тези хора срещат тогава, когато работодателят се запознае с решението на ТЕЛК, касаещо състоянието на постъпващия или вече назначения служител или работник, разказват от комисията. Третирането на тези хора прераства в тормоз на работното място, както и вербален, който е подигравателен и язвителен, като уронва достойнството на потърпевшия.

Голям процент от оплакванията, свързани с упражняването на правото на труд, традиционно касаят прилагането на принципа "равен труд – равно заплащане", задължението на работодателя за прилагане на еднакви критерии във връзка с налагането на дисциплинарни наказания, задължението за предоставяне на равни възможности за професионално обучение и израстване в длъжност или ранг.

Изводите на членовете на комисията на КЗД са, че защитата от дискриминация при упражняване на правото на труд заема значителна част от дейността на комисията. Експертите разказват още, че дискриминацията по признак пол на работното място е често срещана причина КЗД да бъде сезирана. Дали заради неравно заплащане между мъже и жени, дали заради неравнопоставеност на бременните и младите майки, такъв тип дела се водят все по-често. Експертите разказват, че има жалби и от сферата на заетостта по признак възраст
– заради пренебрегване при търсене на работа или неправомерно ранно пенсиониране в образованието и услугите например.

Съществуват оплаквания и за извършени дискриминационни актове по признаците синдикална принадлежност и политическа принадлежност, според членове на комисията нерядко подадените жалби и сигнали съдържат твърдения за тормоз и сексуален тормоз на работното място.

Случаите на сексуален тормоз освен всичко друго са и трудно доказуеми, много често подобни случаи се вършат без свидетели, рядко извършителите са агресивни пред други хора. КЗД налага глоба или имуществена санкция, когато се установява извършено нарушение на Закона за защита от дискриминация, като се определя видът и размерът на санкцията, а именно глоба, ако става дума за физическо лице, или имуществена санкция, ако става дума за юридическо лице.

Размерът започва от 250 лв. и може да стигне при повторно нарушение до 20 хиляди лева. Събирането на глобите и имуществените санкции е възможно, когато решението на комисията е влязло в сила. Българският законодател е предприел формулата на социална насоченост на производството пред комисията. Тя се изразява в освобождаването на подателите на жалби или сигнали от държавни такси при завеждането им. Направените разноски в хода на производството са по закон за сметка на бюджета на комисията.