Бракът на българите издържа до 16 години, всяко второ дете - извънбрачно

Бракът на българите издържа средно 15 години и 9 месеца и се разтрогва най-често по “взаимно съгласие”.

10 596 семейства са сложили точка на своята любов през 2018 г. Над 80% от тях са в градовете. Това показва отчетът на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012-2030), писан от социалното министерство, информира "24 часа".

Близо 66% от браковете приключват по “взаимно съгласие”, а заради “несходство в характерите” - 26%. Втори и трети развод има за 10% от двойките.

Българите обаче все пак напират да се женят - 28 961 са сватбите през миналата година, близо 3 пъти повече от разводите през същия период.

И при новите семейства има ръст, като те са с 368 повече.

Мъжете се решават на брак на 31 г. и 7 м., докато жените - на 28 г. и 7 м.

Все по-зрели стават младоженците у нас - и при двата пола възрастта им се е вдигнала с 3 месеца. Най-често се женят в Добрич и Разград, а все по-малко в Перник и Ловеч.

Българките обаче раждат първото си дете на средна възраст 27 г. и 2 месеца, което е с повече от година преди възрастта за сключване на брак. Като възрастта се е вдигнала с месец. Софиянките раждат първото си дете на 30 г. и 2 м., докато жените от Сливен - още на 23 г.

3073 деца пък са родени от непълнолетни майки през миналата година. Запазва се тенденцията за увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече години. Миналата година те са били 2154.

През 2018-а са родени 62 576 деца, а момчетата са с 2000 повече от момичетата. Най-висока е била раждаемостта в Сливен, София и Ямбол. Най-ниска - в Смолян, Габрово и Видин.

Всяко второ дете у нас е извънбрачно - такива са 36 656, или 58,6% от всички раждания. Най-много са във Видин и Ловеч. Най-малко деца без брак се раждат в Кърджали.

Интересно е, че повече деца извън брак се раждат в селата - 65%. За над 78% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18,5% през 1992 г. на 56,2% през 2011 г.

Броят на българките във фертилна възраст (15 - 49 г.) е 1 491 000, като спрямо предходната година намалява с близо 26 хил., а спрямо 2011 г. - със 159 хиляди.

Очакванията за раждаемостта в следващите десетилетия са тя да продължава да намалява основно поради свиване на родилните контингенти, обясняват експертите. Факторите, които оказват въздействие върху вземането на решение за раждане и отглеждане на дете, са комплексни и се отнасят до създаване на по-спокойна, предвидима и сигурна семейна, обществена и социално-икономическа среда.

109 810 са се преместили в друг град или село през миналата година. Всеки трети от тях е бил между 20 и 39 г. Най-често те се местят от град в град - 42,7%, като почти двойно по-малка е миграцията от селото към града - 24,7%.

21,5% пък са се преместили от града към село.

Най-много са новодошлите софиянци - 18 574. Те са предимно от областите около столицата, Благоевград и Пловдив. Най-малко са новите столичани от Разград и Търговище.

В чужбина са заминали 33 225 души миналана година. Всеки втори емигрант е на възраст между 20 и 39 г. Най-младите са 15,8%, а тези на 60 г. - 9,2%.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия, Обединеното кралство и Италия.

29 559 души пък са дошли от чужбина, за да живеят у нас. 35,5% са под 39-годишни, а 27,6% са на 40-59 г. Най-младите имигранти (под 20 години) са 19%, а най-възрастните (60 и повече години) - 17,9%. Всеки трети имигрант е бил от Турция, от Руската федерация са дошли 11%, а от Германия 7,2%.

Средните разходи на един човек в България достигат до 5772 лв. през миналата година.

От тази сума 1714 лв. отиват за храна и безалкохолни напитки, което е с 9% повече спрямо предходната.

Разходите за вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома пък са 1017 лв. За транспорт и съобщения през 2018 г. са похарчени 667 лв. През последната година разходите за данъци и социални осигуровки средно на лице от домакинство са в размер на 738 лв. и се увеличават с 13,9% в сравнение с 2017 г.

През 2018 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход е 29,7%.

Ядем с 1,8 кг по-малко хляб и тестени изделия, като почти с толкова намалява и консумацията на плодовете. На масата присъстват с 2,7 кг повече зеленчуци, кисело мляко, месо и безалкохолни напитки.

Средно на година българинът изпива 31 л алкохол, което е с литър повече спрямо 2017 г.

През 2018 г. в собствено жилище живеят 90,7% от домакинствата, а 6,6% ползват жилище, без да плащат наем. Под наем живеят 2,7% от наблюдаваните домакинства. Второ жилище притежават 9,4%.

В сгради, вдигнати преди 1990 г., живеят 93,2% от домакинствата. Преди 1961 г. са построени 20,5% от жилищата, а изградените след 1990 г. са 6,8%.

Две трети от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища. Гаражи имат 20,9% от тях.