Откриха синагога на крепостта "Трапезица"

Средновековна сграда, която вероятно е била синагога е разкрита при тазгодишните археологически проучвания на крепостта "Трапезица", съобщи във Велико Търново археологът Мирко Робов, пише БТА.

Той е работил в Югоизточния сектор на крепостта, където се е намирал голям комплекс за обработка на желязо. Новооткритата сграда е с дължина в посока Изток-Запад около 22 метра, а в посока Север-Юг около 14,5 метра. Вътрешното пространство на новоразкритата част е 267 квадратни метра.

Според Робов сградата не е била трапезария, част от феодален комплекс, не е била и църква, защото не са открити остатъци от стенописи, но според размерите и местонахождението на постройката има основание да се предположи, че става дума за синагога.

Като доказателство археологът посочи и редица топоними, свързани с Трапезица, които отбелязват, че в средновековния град е имало еврейска общност. Той уточни, че е необходима сериозна научна справка в писмените извори, за да се стигне до категорично становище.

Датировката според него е от 40-те години на тринайсети век, като сградата е съществувала до падането на Търново под османска власт. Над триста са откритите монети, елементи и обкови с позлата, предмети от бита и оръжия при разкриването на сградата, които са с висока експозиционна стойност, отбеляза Робов.

Според проф. Константин Тотев от филиала на НАИМ във Велико Търново, разкопките на Трапезица през тази година, финансирани от Министерството на културата показват, че зад крепостните стени се е развивал голям средновековен град, чийто размери и динамика не са отстъпвали на градовете във Византия и Западна Европа през 13-14 век.

Доказателство са разкритите над 2 декара от цялостен жилищен квартал в южната част на хълма. Там е работил археологът Деян Рабовянов. През този квартал е минавала улица, с широчина близо 3,50 метра, която е свързвала две от портите на крепостта, както и цялостен възел от градската улична мрежа и сгради около него, вероятно за стопански и търговски нужди на населението, посочи доц. Рабовянов.

В близо 500-те находки, открити в района, освен златни и сребърни монети, интерес представляват и импортните стоки, което свидетелства за богат и активен живот в средновековния град. Открити са фрагменти от китайски порцелан, което е рядкост за епохата.

Според археолога уличната мрежа в крепостта е била целенасочено и планирано изградена по правилата на урбанизацията в средновековието. Началото вероятно е поставено по време на управлението на цар Иван Александър, но проучването показва, че е налице и повторно изграждане и ремонтиране с повдигане на уличното ниво и подновяване на настилката от времето на 70-те години на 14 век, което съвпада с управлението на цар Иван Шишман, уточни той.

Разкритите нови моменти от живота на столичния град трябва да бъдат реставрирани и консервирани, за да станат притегателно място за посетителите, поясни архитект Пламен Цанев. По думите му от години археологическите проучвания изпреварват планирането на социализацията на обекта, а за да бъде наваксан този процес са нужни поне 1,5 милиона лева годишно, за да бъде запазено и популяризирано богатото историческо наследство от Второто българско царство.