Преждевременното сваляне на карантината ще доведе до взрив

За един месец извънредно положение България и институциите се справят отлично в борбата с коронавируса. Всичко това е благодарение на първо място на навреме предприетите мерки. Това коментира Петър Галев, директор "Медицински комуникации" в платформата CredoWeb.

Той припомни, че първоначално беше отменена ученическата ваканция заради втората вълна от грип "Б". Веднага след това ваканцията преля в национални мерки за защита от коронавируса. "Това ранно взимане на мерки позволи да имаме бавно развитие на епидемията и сравнително малко жертви на фона на това, което наблюдаваме по света ние сме остров на спокойствие", посочи Галев.

Лъжливо спокойствие

Според него проблемът в момента е, че много хора заради този успех не могат да осъзнаят опасността, смятат, че тук няма епидемия, няма опасност да се заразят и все повече нарушават правилата, предписани от Щаба, правителството и здравното министерство. "Сега е изключително важно всички да си дадем сметка, че липсата на трагедия към момента е и благодарение на адекватното включване на лекари, медицински сестри, лаборанти и санитари от местата, където се приемат пациенти", посочва Петър Галев.

Директорът посочва и ролята на втория фланг в кабинета – научното звено, което просъществува едва две седмици. "Неговата цел беше да направи обширни препоръки към лекарите от различните специалности. Този документ е готов и е достъпен до всички медицински специалисти в платформата CredoWeb, където лекарите комуникират помежду си", каза още Петър Галев.

България след кризата

Експертът е категоричен, че преждевременното сваляне на карантината може да доведе до нов взрив на заболяването. "Тогава дори да няма официални ограничителни мерки, нали не си представяте, че ако почнат да се пълнят болниците, реанимациите и моргите, някой ще излезе на мол и ресторант. Сигурен съм, че хората ще продължат да пазят дистанция, ще носят маски и ще продължат старателно да си мият ръцете", заяви той.

Петър Галев очаква при стриктно спазване на мерките и препоръките на щаба, след средата на май те да бъдат в известна степен отхлабени, много от бизнесите ще започнат да възстановяват дейността си.

Поуката от това, което преживяваме е, че крайно време е ценностната система на обществото да се пренареди, да се види къде трябва да стоят лекарите и здравеопазването. Всички сме свидетели как инфекциозните клиники са в катастрофално състояние. Ще трябва да се помисли за заплащането на дефицитните специалности като инфекционисти, анестезиолози, патолози, медицинските сестри.

"Очаквам още в България и Европа да се възвърне производството на критично важни лекарства, медицински консумативи и пособия", каза Галев пред БГНЕС.

С маска или не

Носенето на маски в Азия вече се превърна в навик на хората извън всякакви епидемии. Те достатъчно преживяха. Смятам, че и в България, дори когато няма да има епидемия, маски ще се носят в магазини и градския транспорт.

Дали да се носят или не дори Световната здравна организация не беше единна. В крайна сметка, впоследствие се разбра, че експертите са давали тези становища, за да не се изкупят маските от населението и по този начин да има достатъчно за здравната мрежа. Каквото се и получи. Ясно е, че маските в зависимост от класа намаляват възможността за заразяване.

Няма да има усложнения и отключване на други заболявания, ако маските се ползват правилно. Еднократните маски – до 2 часа, а след това да се сменят. Тези, които са многократни – но не и вечни, трябва да се изпират с вряла вода и да се гладят. След период от 20-30 дни да се подменят, тъй като има изхабяване на плата.