Делът на златото в международните резерви на БНБ расте

През 2019 г. брутните международни резерви се понижават незначително, нараства относителния дял на златото и на активите в долари, за сметка на тези в евро, предаде БГНЕС.

"Балансовата стойност на брутните международни валутни резерви към края на 2019 г. възлиза на 24 835.6 млн. евро, което спрямо края на 2018 г. представлява понижение с общо 236.6 млн. евро, с 0.94%", се казва в годишния доклад на Българската народна банка.

Причината за тяхното намаляване се дължи на изтеглянето на средства в размер на 906.5 млн. евро от сметки на търговските банки при БНБ.

Относителният дял на златото в брутните международни валутни резерви нараства в сравнение с 2018 г., като средната му стойност през годината бе 7.11% (при 6.57% средно за 2018 г.)

"Това се дължеше главно на повишаването на цената на златото в евро, докато нетните изходящи парични потоци в евро в баланса на управление „Емисионно“ доведоха до известно намаление на относителния дял на деноминираните в евро активи до 92.13% средно за 2019 г. Повишение се отчита и в дела на активите в долари, които възлязоха на 0.21% от брутните международни валутни резерви", заявяват от БНБ.

През 2019 г. в реално изражение Брутният вътрешен продукт (БВП) на България нарасна с 3.4% (3.1% през 2018 г.), като най-висок принос за растежа на икономическата активност имаше частното потребление, а правителственото потребление и инвестициите в основен капитал допринесоха по-малко.

Отчетено беше значително забавяне на растежа на външното търсене на български стоки и услуги, което отразяваше главно по-слабото търсене от страна на основни търговски партньори, като Турция, Румъния, някои държави от еврозоната и Китай. Под влияние на силното вътрешно търсене вносът на стоки и услуги нарасна с 2.4% през годината.

Основен принос за нарастването на инвестициите в икономиката имаха правителствените инвестиции в резултат на едновременно увеличилите се национални и съфинансирани от ЕС капиталови разходи.

Тенденциите на пазара на труда останаха благоприятни. Наблюдаваше се нарастване на реалната работна заплата и понижение на равнището на безработица, като броят на заетите се повиши с 0.3% (-0.1% през 2018 г.) главно поради растеж в сектора на услугите.

По данни от Наблюдението на работната сила на НСИ равнището на безработица се понижи до 4.2% средно за 2019 г. (5.2% през 2018 г.). Според данните на Агенцията по заетостта за броя на регистрираните безработни коефициентът на безработица също продължи да се понижава и средно за 2019 г. възлезе на 5.7% (6.2% през 2018 г.).

В края на 2019 г. годишната инфлация при потребителските цени възлезе на 3.1%, като се повиши спрямо декември 2018 г. (2.3%). Основен принос за натрупаната за годината инфлация имаха храните (1.5 процентни пункта) и услугите (0.8 процентни пункта). След като през по-голямата част от годината транспортните горива имаха отрицателен принос за общата инфлация, повишаването на международната цена на петрола в евро на годишна база в края на 2019 г. беше основен фактор за формирането на положителна инфлация в тази група.

Темпът на инфлация при услугите отбеляза значително забавяне към края на годината спрямо декември 2018 г. и възлезе на 2.9% главно в резултат на отчетения спад в цените на пътнотранспортните застраховки и на телекомуникационните услуги и на по-ниската инфлация при транспортните услуги.