Учен за следите от Хомо сапиенс у нас: Подозирахме за ранните находки!

Първите Хомо сапиенс в Европа са живели в пещерата Бачо Киро край Дряново. Новината от изминалата седмица вече обиколи света, а откритието е, че разумният човек е населявал скални кухини още преди 46 000 години. Съжителствали са с пещерни мечки, хиени, дори с неандерталци.

"Това е българо-германски проект. От българска страна работи Националният археологически институт, а от германска страна е Института "Макс Планк", обясни доц. д-р Николай Сираков - ръководител на българската част на проекта пред bTV. Отдавна подозирахме, че ще имаме много ранни находки, категоричен бе той.

По думите му това е ключов момент в историята на човечеството - този период, от който са находките в пещерата. "До този момент в историята на човечеството участват представители на различни архаични видове, това е последната смяна - неандерталците се сменят от Хомо сапиенс. Това е видът, към който ние принадлежим", обясни ученият.

Пещерите са били естествени открития, защото не са знаели да строят още жилища. Хомо сапиенс са били ловци и събирачи, ходели са на лов и плячката им са били животни от околността.

"Никак не се различаваме, ние сме наследници и сме от същия вид. Идват от Близкия изток, но видът възниква в Африка", посочи доц. д-р Николай Сираков.

По думите му голямото различие между поведението на неандерталците и Хомо сапиенс е, че нашият вид е много любопитен и в резултат на това заселва цялата планета. Преди 10 години стопаните на пещерата поставят на входа й фигури на първобитни хора. Днес атракцията вече е научно подплатена. Открити са сечива, оръджия на труда, зъби и кости на животни, но и на хора.

Резултатите от ДНК тестовете доказали, че находките категорично са от Хомо сапиенс, като най-древната датира отпреди 46 000 години. "Това са групи от първите модерни хора, групи ловци и събирачи. Те пристигат в Европа най-вероятно от Близкия изток, по данни от материалната им култура. Нямаме генетични данни от този период и хората от Бачо Киро са първите, които се изследва палеогениката им. Ще бъде от огромен принос да се сравнят с другите находки, които ще дойдат", посочи и изследователят Ценка Ценова.

До този момент се смяташе, че разумът се е появил в Европа за първи път преди 40 000 години в Румъния.