Общините теглят заеми, спад на приходите им с 40%

Коронакризата изяде над 40% от собствените приходи на местната власт у нас. Това сочи анализът на Националното сдружение на общините в България.

Изчисленията са само за първите два месеца от извънредното положение. Загубите за общините надвишават 160 млн. лв. Другата прогноза на сдружението е, че планираните годишни ще се свият с около 11%. „Общините бяха натоварени и с всички разходи по прилагане на противоепидемичните мерки. По данни към края на месец май те възлизат на около 18 млн. лв. Това са средства, които няма как да са били планирани в общинските бюджети, нито има начин да бъдат компенсирани“, коментира за „Монитор“ изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.

Пандемията удари най-силно големите общини и това е разбираемо, тъй като там е концентриран бизнесът, който плаща данъци. Там са десетките затворени детски градини, за които не се плащат такси, неработещите заведения и много други дейности, които бяха замрели по време на извънредното положение. Имотните данъци, налозите за автомобили, патенти и други приходи на местната власт са паднали наполовина до края на май. Паднали са дори и парите от глоби, съобщават кметове. Удължаването на сроковете за издължаване на данък сгради и такса смет също отваря дупка в местните бюджети и затруднява изпълнението им. В най-оптимистичните прогнози местната власт ще успее да събере около 60% от местните данъци и такси.

23 млн. лв. по-малко е корекцията на бюджета на Столичната община. Първата актуализация вече е направена, тъй като беше ясно, че има загуби, които няма как да се преодолеят до края на годината, уточни за „Монитор“ зам.-кметът по финанси и здравеопазване Дончо Барбалов. „Такива са например намалените приходи от таксата за строителни разрешителни с почти 50%. За полугодието са издадени 1184 разрешителни и приходите са 6,8 млн. лв., докато миналата година за същия период постъпленията са 12 млн. лв.“, допълни Барбалов.

Освен това Столичният общински съвет гласува отстъпки за малкия и среден бизнес – търговци по общинските пазари и наематели на общински имоти. За времето, в което са били затворени заради пандемията, те не плащат наем, а за периода след това наемите им са намалени в зависимост от намаления оборот. Отделно са загубите на градския транспорт, които са над 6 млн. лв.

Над 3 млн. лв. са и загубите на градския транспорт във Варна по време на извънредното положение. Те се генерират от силно намалелия брой пътници през март и април, когато хората бяха призовавани да останат по домовете си като противоепидемична мярка.

И във втория по големина град у нас Пловдив приходите на общината са едва 20% за първото тримесечие. Това е с 3 млн. лв. по-малко от същия период на предходната година и ще наложи актуализация на общинския бюджет с над 5 млн. лева.

Безлихвен заем от 705 000 лв. възнамерява да поиска от републиканския бюджет община Стара Загора заради рязко намалели собствени приходи в резултат на коронавирусната пандемия. Кметът Живко Тодоров коментира, че след въвеждането на извънредното положение и последвалата извънредна епидемична обстановка с постъпленията от местни данъци и такси са намалели с близо 2,5 млн. лв. в сравнение с предходната година. Неданъчните пък са спаднали с около 3,4 млн. лв., като общото намаление е с 24%.

Към теглене на безлихвени заеми или такива с ниска лихва се насочиха и други кметове в страната, тъй като това е една от възможностите да се излезе от ситуацията. На подобни заеми ще разчитат голяма част от общините у нас. Кметството в Ловеч например ще тегли 1,3 млн. лева, за да компенсира загубите от коронакризата. Другият спасителен вариант е да се използват неизхарчени пари от държавната субсидия, наредени по други пера във финансовата рамка на съответната община.

„Още през месец април Управителният съвет на Националното сдружение на общините прие пакет от мерки, които в спешен порядък трябваше да бъдат реализирани, за да минимизираме загубите на общините – все пак това са загуби на всеки от нас, тъй като става дума за публични средства“, посочи Георгиева. Тя уточни, че сдружението е предложило и народните представители са приели, общините да могат гъвкаво да разполагат с неизразходваните средства за зимното поддържане, както и с натрупаните средства като обезпечения по Закона за управление на отпадъците, като очакванията са да отпадне и задължението общините да дължат и внасят отчисленията и обезпеченията по този закон за периода от 13 март до края на годината.

От НСОРБ работят по няколко теми, като една от най-важните е актуализацията на действащите данъчни оценки на имотите и с новата методика за изчисляване би трябвало те да се доближат до пазарната стойност на имотите.