Новите жилища в България - с цяла кухня по-тесни

Новите жилища у нас, получили разрешение за ползване (Акт 16) през лятото са с цяла кухня по-тесни. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 97 кв. м през третото тримесечие на миналата година на 91,6 кв. м през същия период на 2020 г. или с над 5 квадратни метра, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ).

Данните за третото тримесечие показват въвеждането в експлоатация на повече, но по-малки жилища, съобщава "Монитор". Между юли и септември Акт 16 са получили 879 жилищни сгради с 3912 жилища в тях. Спрямо третото тримесечие на 2019 г. сградите са с 91 повече, а отделните имоти в тях нарастват с 928.

Най-нашироко живеят новодомците в Габрово със средна полезна площ на новите жилища от 190,9 кв. м и на Русе със 181,5 кв. м. Най-тесни са новопостроените жилища в Благоевград със средна полезна площ от 65,9 кв. м и в Кюстендил с 56,9 кв. м.

В София средната полезна площ на въведените в експлоатация жилища през третото тримесечие е почти 95 кв. м и намалява спрямо 100 кв. м през същия период на миналата година. В Пловдив новите жилища са със средна площ от 92 кв. м, която също е по-малка спрямо 98 кв. м през третото тримесечие на миналата година.

На годишна база най-много от 96 на 74 кв. м пада площта във Варна на новите жилища, сочат още данните на НСИ за третото тримесечие.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2020 г. е 358,4 хил. кв. м, или с 23,8% повече в сравнение със същото тримесечие на 2019 г., а жилищната площ се увеличава с 34,6% и достига 274,8 хил. кв. метра.

София е лидер по нововъведени в експлоатация жилища през третото тримесечие с 1173, следвана от Варна с 993 и Пловдив с 568. Над сто жилища за тримесечие са били въведени в експлоатация и в Бургас, София-област и Благоевград. На обратния полюс са Видин и Монтана с едва съответно две и седем нови жилища между юли и септември.

Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (73,2%) или 4 пъти повече от жилищните кооперации, които са под една пета (18,1%). В сравнение с третото тримесечие на 2019 г. нараства броят на новопостроените къщи и жилищните блокове, докато този на сградите от смесен тип и вилите намалява.

Почти всички въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради у нас през третото тримесечие са или със стоманобетонна, или с тухлена конструкция. Панелните блокове са едва 0,4%.

Най-висок е делът на двустайните жилища (41,6%), следват тристайните с 35,2%, а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи (3%).

Според Евростат обитаваме 18 квадрата по малко от европейците.

Средната жилищна площ на човек в България е 25 кв. м при средно равнище от 43 кв. м в ЕС или с 18 квадрата по-малко, като по-тесни са жилищата само в Румъния, където на човек се падат средно 15 кв. м. Според друга статистика у нас на човек се падат по 1,2 стаи при средно равнище от 1,6 стаи в ЕС.

Други данни, сочат, че 81% от българите живеят в собствени жилища, закупени без ипотечен кредит при средно равнище в ЕС от 45% и едва 8% в Холандия. Заради натрупаните спестявания в България има потенциал за ръст на покупките на имоти с ипотечен кредит. Възможно е голяма част от хората да продадат по-старите си жилища, строени преди 40 години, и да закупят по-ново и от по-висок клас жилище, прогнозират имотни брокери.

Почти всички нови жилища се продават на шпакловка и замазка и трябва да се търсят майстори за довършването им.