Атанасов ден по стар стил и обичая "Гонене на чумата"

Във Видинско по стар стил отбелязват Атанасовден с обичая "Гонене на чумата". На 31 януари видинчани, и най-вече жителите на ромския квартал "Нов път" , гонят болестите на Атанасовден. Това е обичай на преход, разказва етнографът от Регионалния исторически музей във Видин д-р Сашка Бизеранова пред БТА.

При "Гонене на чумата" се обособяват две групи хора: немаскирани и маскирани. В първата група от маскирани лица централната фигура е на Чумата, която е окована върху конска каруца с вериги, заобиколена е от охранители - Страшилища, а на каруцата се натоварват сурвачките, които предстои да бъдат изгорени. Групата се води от цивилен мъж, в зряла възраст, силен и здрав, който е водач на маскарада. Винаги сред маскираните лица има "поп", "булка", "младоженек" и "страшилища".

Неизменно ритуалът се съпровожда от духова музика и има свой водач. Участниците се включват в обичая, за да покажат своите творчески желания и възможности, за да представят ромското наследство и да го пренесат във времето, разказва д-р Бизеранова.

Традицията на Атанасовден във Видинско е неизменно свързано с обичая "Гоненето на чумата". Този обичай е известен сред ромското население и като Бибияки - празник на лелята. Бибияки произлиза от ромското биби /леля/ и е уникален обред, изпълняван всяка година на 31 януари от циганите цуцумани, наричащи себе си решетари, обяснява традицията д-р Бизеранова.

При този маскарад основните обредни моменти са четири: обхождане на квартала, игри на мегдана, изгаряне на чумата и общоквартално обредно хранене.