Кога и как къщите за гости ще могат да предлагат храна?

За първи път у нас се въвеждат официални определения за фермерски пазар, местна храна, фермерска храна и занаятчийска храна.

За това са изготвени два проектодокумента - Правилник за ползване на фермерските пазари и Наръчник за мерките за безопасност на предлаганите храни в къщи за гости, които ще бъдат предложени за одобрение от Националния съвет по храните. Те се фокусират върху най-малките производители и ще позволят изсветляване на пазара за домашни и фермерски храни.

Фермерските пазари у нас работят без нормативна база. Поради липса на такава досега те бяха ощетявани в процеса на контрола върху храните, посочи пред БНР Гергана Кабаиванова от Фондация „LocalFood“, един от авторите на проектодокументите. Тя дава пример със забраната за продажба на свинско месо заради африканската чума по свинете, която към този момент е валидна единствено за фермерските пазари. Те бяха и първите, които бяха затворени в началото на коронакризата.

Предложенията дават възможност автентични традиционни храни, които се пазят като технологии в селата, да се предлагат в рамките на презентационни събития в града.

„Частно лице може не повече от 3 пъти в годината да продава такива храни в количества не повече от 20 кг на ден. Това е мярка, която заимстваме от законодателството на Дания и сме нарекли граница на тривиалност. Тя поставя граница между предлагането на домашна храна и професионалното приготвяне на храна, при което задължително се прави регистрация на обект“, поясни Кабаиванова.

За пръв път ще се регламентира и кога и как къщите за гости ще могат да предлагат храна. За целта се разписва опростена процедура за регистриране на домашни кухни на принципа на ресторантите. Така те ще могат да предлагат храните си и на директни клиенти, дори да не са наематели на къщата.

Една от целите на новите правила е да се елиминира сивия пазар. Относно предлагането на храни пред магазини и по тротоари от частни лица Кабаиванова отбеляза, че понякога това са купени от големи вериги, „преопаковани и облепени с някакви хартиени етикети“ стоки и че не всяка храна, предлагана от частни лица, е безопасна, здравословна и пълноценна.

„Това е култура на потребителя, която се основава на някакви стари вярвания, че домашните храни трябва да се предлагат по този начин. Но средата за приготвяне и предлагане на храни от едно време много се е променила. В момента има много зоонозни болести, които се предават от животните към хората. Знаем и как възрастните хора по селата сипват амониева селитра върху нивите си, да няма болести и смятат, че това нещо е безопасно, не спазват карантинни срокове“, коментира тя.