Мечки, лъвове и тигри в бетонни гарсониери по родните зоопаркове

В зоопарковете в България се отглеждат животни без лиценз и в неблагоприятна среда, която не отговаря на законовите изисквания. Лъвове, мечки, тигри и други видове животни все още живеят затворени в голи бетонни клетки, които са построени преди повече от 50 години, съобщава БНР. 

 

Част от българските зоопаркове получават лиценз без да са направили забележими промени в средата за животните. Това съобщиха активисти от "Четири лапи", позовавайки се на данни от изготвен актуален доклад на фондацията.

 

"Повече от 10 години организацията ни работи за подобряване живота на дивите животни, отглеждани в плен. Това е и периодът, който обхваща докладът", обясниха Магдалена Пенева и Марина Атанасова от "Четири лапи". България е транспонирала и прилага европейската директиви за зоопарковете, а изготвеният документ прави обзор на изпълнението.

 

"За съжаление, след повече от 10 години виждаме, че голяма част от мечките, лъвовете, тигрите се отглеждат в бетонни гарсониери, строени през 60-те и 70-те години на миналия век. Крайно време е това да се промени", изтъкна Магдалена Пенева.

 

В момента има 17 зоологически градини, които са отворени за посетители, включително и един зоопарк, чийто лиценз е отнет през 2011 г. Според доклада на "Четири лапи" поне 14 от зоологическите градини отглеждат лъвове или кафяви мечки. В по-голямата част от тях трябва спешно да се подобрят условията за тези видове, за да отговарят на специфичните за тях нужди, както и на законовите изисквания.

 

"Причината - остарялата материална база, се чувства повече при по-малките зоопаркове", допълни Марина Атанасова. – "Да не забравяме образователната функция на тези места. Въпреки пренебрегването на нормативните изисквания, санкции не се налагат. Обществото проявява разбиране. Трябва обаче да се ангажират контролиращите органи и собствениците."

 

В рамките на кампанията си Зов за зоопарковете от "Четири лапи" настояват спешно да се прекрати отглеждането на големи хищници като мечки и големи котки в зоологически градини, които не осигурят необходимите условия, като просторно място, подходящи заграждения или други ресурси.

 

От фондацията предлагат конкретни препоръки за постигане на съответствие с целите на Директивата за зоологическите градини на ЕС. Това включва - контрол и планиране за устойчиво подобряване на ситуацията от компетентните органи, както и прилагане на добри практики и ефективно управление от собствениците на зоологически градини в страната.

 

Като положителни примери Магдалена Пенева и Марина Атанасова посочиха зоопарковете в София и Добрич. Към недобрите примери са зооместата в Хасково и Кюстендил, Благоевград и други.