Половината лозя пустеят, внасят суровината за вино

Регистрираните лозови насаждения у нас намаляват драстично до 650 000 дка. Според данни на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) едва половината от тях са обработваеми - 350 000 дка. Това съобщи пред „Монитор“ председателят на камарата Йордан Чорбаджийски.

По думите му към момента реколтата се развива много добре и ако метеорологичните условия останат благоприятни, ще има значителни добиви с високо качество. При проблеми с осигуряването на суровина от българските лозари и винари традиционно се принуждават да внасят грозде от Румъния или гроздова мъст от Македония.

До внос се стига и в случаите, когато чуждестранните цени са по-ниски от тези у нас. Част от представителите на сектора търсят помощ и от съседна Гърция - суровината им обаче не показва добри резултати, заради което в момента не се поддържат подобни търговски отношения. Именно вкарването на чужда продукция се превръща в една от причините българските производители на винено грозде да получават едни от най-ниските субсидии в Европейския съюз.

„Ние сме необлагодетелствани, в страни като Франция, Италия, Испания и Португалия помощите са едни, а у нас - в пъти по-малко“, смята управителят на биовинарна край Мелник Благой Русев. Според него липсата на работна ръка на полето е сред основните фактори за засиления внос от чужбина.

„Усеща се недостиг на персонал - той е застаряващ, млади хора не идват. Има дефицит и на механизатори“, подчерта винопроизводителят. Макар в сектора да се наблюдават сериозни сътресения, част от лозарите и винарите инвестират сериозни средства в своята продукция. Те залагат на модерно отглеждане на лозя и щадяща преработка на суровината. Освен това са се отделили средства и за обучение на персонал. Русев бе категоричен, че в основата на биопроизводството на вино залягат специални изисквания - за да бъдат сертифицирани като био, при отглеждането на лозята не трябва да бъдат използвани изкуствени торове и средства за растителна защита на химическа основа.
Припомняме, че през 2012 г. Европейската комисия прие регламент, според който и самото вино може да бъде био, докато преди това терминът е бил „вино от биологично произведено грозде“. В случая ключово се оказва съдържанието на консерванти (сулфити), които се използват, за да се удължи срокът на продукта - за био производството той е силно намален или напълно забранен.