Пандемията удари секторите с 47 млрд. лв, хазартът - с най-голям спад

47 млрд. лв. по-малко обороти в икономиката се отчитат през 2020 г. заради пандемията с коронавирус, сочат данни, с които "Телеграф" разполага.

С толкова са намалели декларираните данъчни основи по ДДС, което отразява спадът в продажбите в различните сектори, ударени от кризата. Намалението е с 11% спрямо прогнозната стойност на този показател, в случай, че нямаше криза, посочиха експерти, докато от НАП отказаха да коментар.

Оказва се, че най-удареният сектор е бил хазартът. При него спадът е с цели 76%. Причината е, че ограничителните мерки затвориха игралните зали, но хазартните оператори не можеха да получават подкрепа заради принципа, че европейските пари не могат да се използват за хазартния сектор.

За сметка на това други засегнати отрасли успяха да закрепят положението благодарение на мерките 60/40, 80/20 и подкрепа с оборотен капитал. Специално за ресторантьорството най-силната подкрепа дойде по линия намалението на ДДС от 20 на 9%.

На второ място като най-ударен от кризата сектор е културата и по-специално театрите, концертни зали и кината. Там оборотите са с 56% надолу.

Интересно е, че хотелиерите са понесли по-големи загуби от ресторантьорите.

В отрасъл "Хотелиерство"спадът е с 52%. Докато при ресторантьорството оборотите се свиват с 31%. Според експерти това се дължи в определена степен на факта, че голяма част от кръчмите успяха да закрепят положението с разнасяне на храна до офиса и вкъщи. Докато хотелите, макар да им беше дадена възможност да работят, реално нямаше кого да посрещат като гости, а в същото време трябваше да поддържат базите си.

Данните са категорични, че малкият бизнес е сред най-губещите от рестриктивните мерки. Фризьори, козметици, маникюристи или не работеха изобщо, или им бе разрешено да обслужват клиенти, но при строги ограничения, съгласувани с РЗИ. Затова не е изненада, че те отчитат 43% спад на оборотите.

    Най-малко засегнатият сектор се оказва строителството

Причината е, че реално строителните обекти никога не са били затваряни. В този сектор намалението на данъчните основи е само с 1% спрямо прогнозите в случай, че нямаше криза.

Независимо от бума в продажбите на продукти и услуги, свързани със здравето, здравеопазването също отчита свиване на оборотите, макар и само с 2%. Вероятно една от причините е, че заради страховете да не се заразят, хората са отлагали посещение при лекар и стоматолог.

Другият ефект върху икономиката е свиване на декларирания осигурителен доход с 3 милиарда лева, което е спад с 8%. От една страна, причината е освобождаването на работна ръка в ударените от кризата бизнеси. Данните сочат, че заради кризата работещите българи са с 5% по-малко спрямо ситуация без пандемия. Основният удар тук понасят секторите „Хотели и ресторанти“ с 29% спад на осигурителния доход, и „Култура и спорт“ с 20% намаление. Причината е, че ограничителните мерки и затварянето на обектите доведе и до освобождаване на персонал.

Оказва се също така, че осигурителния доход в ресторантьорството реално почти не е мръднал нагоре, въпреки обещанията на работодателите от този сектор, че ще излязат на светло. Независимо от вдигането на минималния осигурителен доход на 800 лева, което бе условие за намаляване на ДДС за ресторантьорските услуги на 9%, реално работещите масово продължават да се осигуряват на около 500 лева. Основната врътка тук е използването на вратички като подписване на трудови договори за 4-часов работен ден.

Постъпленията в хазната с 1,1 млрд. лв. нагоре

Въпреки спадът на оборотите в кризата, НАП отчете преди няколко месеца, че е събрала с 1,1 милиарда лева повече приходи от данъци и осигуровки през миналата година спрямо 2019-а и със 700 млн. лв. над планираното. Според експерти една от причините е, че структуроопределящите компании не бяха особено засегнати от пандемията. Около 1000 компании осигуряват към 30% от данъчните приходи, посочиха специалисти. От друга страна, в ход е постепенно изсветляване на икономиката, което дава резултат в повече данъчни и осигурителни приходи. Мерките на НАП в тази насока също имат ефект.

Експерти обаче предупреждават, че кризата е повишила риска за посивяване на някои сектори. Това са отраслите „Производство на облекла“, „Производство на мебели“, „Ресторантьонрснтво“ и „Юридически и счетоводни дейности“. Риск от неспазване на законодателството е откроен също при добива на материали и суровини, информационни услуги и ветеринарно-медицинска дейност.

Вече ще се подкрепя възстановяването на бизнеса

Нови мерки за подкрепа на бизнеса ще бъдат обявени тази седмица. Това обяви финансовият министър Асен Василев преди дни. От думите му стана ясно, че фокусът се измества към възстановяване на оборотите отпреди пандемията, тъй като вече няма затворени търговски обекти. НАП прави в срок плащанията към засегнатите от ограничителните мерки бизнеси по програмата за подкрепа с оборотен капитал, обясни финансовият министър. Приходната агенция още преди месец е разработила и внесла в икономическото министерство проект за третата фаза на програмата, която обхваща компенсации за затварянето в последната седмица на март, посочиха експерти.