Разработени са родни сортове пшеница с добиви от над 1000 кг/дка

Българските сортове пшеница са по-адаптивни и устойчиви поради факта, че са създадени в нашите климатични условия и периодът на тяхното изпитване преди да бъдат селекционирани е от 10 г. с вървящите промени в климата. Това сподели доц. д-р Златина Ур, селекционер (ръководител отдел „Селекционно-генетичен и сортоподдържане“) в Института по растителни генетични ресурси "К. Малков" – Садово, в ефира на предаването “Бизнес старт” с водещ Христо Николов.

“Съществуват 4 групи пшеница, които са определяни от ИАСАС (Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол). А група са най-качествените. От А и Б може да се произвежда самостоятелно хляб. В и Г са най-високодобивните, от които не може да се произвежда хляб без подобрители или добавки от силни пшеници.”

По думите на доц. д-р Златина Ур в периода на изпитване на всички пшеници се извършват много видове анализи. Например такива, които определят техните качества – дали са сухоустойчиви или студоустойчиви, технологични анализи на техните качества. Процесът на оценка не е само по един признак, а оценява комплексните им качества, допълни гостът.

Тази година са постигнати добиви от над 1000 кг на декар от по-нови сортове пшеница, които са разработени в института в Садово.

С разработваните в Садово нови сортове в института имат за цел да работят в две направления - както за качество, така и за високи добиви. Сортът „Гизда“ е един от тях. Той е от група В – високодобивен, според партньорите на института – досега няма година с добив под 800 кг от декар.

Доц. д-р Ур е убедена, че повече хора ще започнат да вярват в българската разработка и производство на пшеница и няма да са толкова предубедени, че нашите сортове не са достатъчно добри. Тя дава пример и с другия разработван от научното звено сорт – „Сашец“, който е с високо качество, от група А, и въпреки че съществува отрицателна корелация между добив и качество на пшеница, от него също тази година се успява да се достигне до 800 кг на декар.

Гостът посочва, че за добива има значение и вида на почвата, в Айтос и в Ямбол, където се ползва „Гизда“, почвите са силно плодородни.

Тя обърна внимание и на регулацията на нивата на торене, които трябва да се намалят заради Зелената сделка. Според нея при правилно управление това няма да доведе до намаляване на добива.

    “Не е нужно да се хвърлят торове, без да се мисли. Трябва прецизно торене. Там, където се налага да се тори с по-високи торови норми, да се тори. Там, където не трябва да се тори, е безмислено, защото се увеличава се киселинността на почвата.”, обясни тя.

Институтът работи по програма  “Интелигентно растениевъдство”, в която чрез сензори ще се вижда къде трябва да се тори. Има и друга програма, свързана с поливане на пшеница – в други държави това вече се случва заради климатичните промени и доц. Ур предполага, че ще се наложи да го правим и тук.

В заключение гостът каза, че чуждестранните сортове са изместили българските в последните години, защото „нямаме толкова пари за реклама, нямаме и възможност да предлагаме бонуси“ на производителите и това ни прави неконкуренти на големите международни играчи.

Целия разговор може да видите във видеото на Bloomberg TV Bulgaria