Великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък

Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.

Яйцето се пази някъде във витрина, за да не се счупи и да носи късмет. Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден, предава БГНЕС.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на роднини.

Съществуват безброй техники за боядисване на великденските яйца, една от най-популярните по нашите географски ширини обаче е обагрянето на яйцата с восък. Именно тази техника е една от старите традиционни техники, познати у нас. Тя е една от най-интересните и с най-богато възможности за рисуване и орнаментиране на великденските яйца. Определящо за техниката е използването на разтопен чист пчелен восък за изписване на рисунъка с помощта на специален уред-писалка. Основен материал при тази техника може да бъде само чистият пчелен восък, който може да се намери при пчеларите на пазара. Важно е да се отбележи, че парафинът или други синтетични субстанции, дори и църковните свещи не могат да се използват за рисуване, тъй като се разливат при боядисването и нямат необходимите качества. Чистият пчелен восък е меденожълт на цвят. Подготовката му за работа предполага да се стопи в плитък съд, да се прецеди, за да се отстранят евентуални примеси (прашинки или частици), да се нареже още топъл на малки тънки ивички или фитилчета, удобни за поставяне във фунийката на писалката.

Восъкът може да се държи постоянно стопен в плитко съдче на огъня по време на работа, без да се "пържи", пуши и прегаря. За получаване на черни контури на рисунката восъкът може да се оцветява в черно според традиционната практика с боров катран или сажди. Тези процедури може да се заменят с оцветяване на восъка с маслена боя за рисуване. Сходството в химическия състав на маслената боя и восъка позволява да се постигне хомогенна смес. Освен в черно восъкът може да се оцветява и в бяло, жълто, червено, кафяво, охра, зелено и пр. В българската народна традиция основен уред за изписване с восък е писалката. Писалката се потопява в съд с разтопен восък и с него се "пише" по яйцето. Освен писалка може да се използва игла, клечка от метла, сламка или перце.

Въпросът за произхода на великденското яйце все още е загадка за историците и етнолозите. Най-новите сведения показват, че първите боядисани яйца датират от 2000 г. преди Новата ера. Това са щраусови, с гравиран орнамент и са открити в Египет. Символиката им отново е свързана с Възкресението и отвъдния живот. Това кара учените да смятат, че традицията за боядисване води свето начало още от праисторията, но с установяването на християнството, детайлите са били прикрепени към живота и Възкресението на Иисус.

Първото декорирано яйце, намерено по нашите земи, е от Римската епоха или IV-III в. преди Новата ера, украсено с цветни стъклени смалти. Боядисани яйца са намерени и при погребения от XI-XII век по земите на западните славянски народи.

Въпреки историческите спорове за началото на традицията, едно е сигурно - всяко шарено яйце символизира възкресението, живота и любовта, а според изписването носи и послание за здраве, дълголетие, късмет и благоденствие.