Полски археолози с ново любопитно откритие в крепостта Нове

През последните няколко десетилетия археолози от България и Полша извършват разкопки на мястото, където някога се е намирала римската легионерска крепост Нове. Руините на крепостта се намират на 4 км от съвременния град Свищов, по поречието на Дунав, където римските нашественици се установили и защитавали териториална граница преди 2000 години. Продължаващите разкопки там са довели до редица забележителни находки и списъкът с тези разкрити чудеса сега включва древен пример за популярна и днес технология – хладилник.

Екип от археолози под ръководството на проф. Петер Дичек от Изследователския център за античност на Югоизточна Европа към Варшавския университет са проучвали крепостта, когато се натъкнали на площ от дебели червеникави керамични плочи. Археолозите я идентифицирали като древна версия на хладилник, който и тогава, както сега, е бил използван за съхранение на нетрайни продукти, предава "Науката в Полша".

Римска изобретателност на показ

Римският хладилник е открит във военна казарма. Той бил вкопан в каменния под на сградата, което означава, че е можел да се отваря само отгоре. Това гарантирало, че ще бъде достатъчно добре изолиран от студения камък, който го заобикалял от три страни.

Тъй като в България температурите падат под нулата до пет месеца всяка година, римските войници можели да събират лед или сняг, да ги поставят в хладилника, за да запазят храната си студена и свежа.

Изследователите с радост открили, че керамичната кутия за съхранение не е празна. В хладилника те намерили отломки от керамични съдове заедно с няколко изпечени костни фрагмента, вероятно остатъци от приготвена храна. Те също така открили купа, съдържаща въглен, която според тях е била използвана за отблъскване на насекоми.

Умно проектираният хладилник не е единствената забележителна находка, открита от българските и полските археолози през последния сезон на разкопки. Те открили и тайник с няколко десетки монети, отново от римската епоха. Монетите са открити в пласт, който е проследен до трети и четвърти век от н.е., период, известен с набези на готи през трети век и възкачването на римския император Константин Велики през 306 г. Друго интересно откритие са останките от римско жилище, намиращо се във вътрешността на крепостта. Археолозите открили няколко артефакта, включително камъни за мелене, тежести за риболов и отломки от керамични съдове. Това вероятно е бил цивилен дом, а не сграда, обитавана от войници.

Защита на империята: Историята на Нове

Крепостта Нове се намира в район, който някога е бил част от римската провинция Мизия. Пратеници на първия римски император Август нахлуват и завладяват тези балкански територии в края на I век пр.н.е. През 6 г. сл.н.е. той е официално включен в Римската империя и получава своето провинциално име.

През 69 г. римските власти стават все по-загрижени за възможно посегателство върху техните земи от даките, базирани в днешна Влахия. Някъде по това време започва строителството на крепостта Нове и когато Мизия е разделена през 86 г., Нове се превръща в основния отбранителен пост за новата провинция Долна Мизия.

Според изследователите Нове е построен, за да бъде постоянен дом на Първи Италийски легион, който се състои изключително от римски войници и е създаден специално за защита на територията на Мизия от нашествието на даките. Изглежда, страховете на римските власти са били оправдани, тъй като в началото на втори век избухва война между даките и силите на римския император Траян. Нове служи като базов лагер за успешната защита на територията, доказвайки своята стойност и значение за амбициите на империята в региона.

За да се уверят, че крепостта Нове е подходяща за дългосрочно обитаване, нейните строители изградили сложна водоснабдителна система от керамични и оловни тръби, които довеждали чиста вода до крепостта и свързаното с нея селище (т.нар. канабе). Тъй като качеството на водата на река Дунав не било задоволително, било необходимо да се свърже водоснабдителната система с река Дермен, което наложило строителството на акведукт, дълъг около 10 километра. Постъпилата вода се съхранявала в два големи резервоара на място, откъдето чрез мрежа от канали и водопроводи се разпределяла из територията на крепостта.

Няма оценки за това колко хора са живели в стените на Нове. Но населението трябва да е било сравнително значително, особено след като крепостните стени са били изместени навън и преустроени, за да оградят близкото цивилно селище през четвърти век.

„През това време Нове бавно се е превърнало в цивилен град – казва проф. Дичек. – Благодарение на последните находки получихме достатъчно данни, за да можем да пресъздадем този фрагмент от историята на древното селище, което досега беше забулено в мистерия за нас.“

Професорът отбелязва, че древният хладилник от първи век е особено рядка находка, тъй като конструкции от този тип често не оцеляват от разрухата на времето.