Достъпността до външна среда сред най-големите проблеми за незрящи

"Най-големият проблем, пред който са изправени незрящите хора у нас, е достъпността на външната среда", коментираха пред БТА от Съюза на слепите в България по повод днешния Международен ден на слепите – 13 ноември. От организацията нямат точна статистика за броя на незрящите в страната, но към 1 януари техни членове са над 11 000 души с над 71% нарушено зрение.

Международният ден на слепите – 13 ноември се отбелязва от 1984 г. по инициатива на Световната здравна организация. На този ден се чества годишнина от рождението на френския педагог Валантен Аюи (1745-1822), положил основите на световното обучение на слепите. Той е и основател на първия в света интернат за слепи през 1785 година в Париж.

Нормативната база е уредена много добре, но проблеми се появяват при изпълнението и контрола, отбелязаха от Съюза на слепите в България. Като пример за лошо изпълнение дадоха специализираната маркировка на тротоари (тактилни ивици), която завършва в някоя сграда. Слепите хора се объркват и от сигнализацията на светофарите, тъй като звукът се чува и от лявата, и от дясната страна, което ги затруднява да се ориентират.

Безценна помощ за ориентацията и придвижването им са кучетата-водачи. От фондация „Очи на четири лапи", които обучават животните за целта, досега са създали 73 двойки от куче-водач и сляп човек, разказаха за БТА от неправителствената организация. На годишна база организацията няма възможност да създава повече от десет двойки. И в момента десетина души чакат куче-водач, информираха от фондацията.

Дори да имат куче-водач, незрящите не могат да влязат навсякъде с него. Много институции дори не допускат слепите хора с кучета-водачи, разказа за БТА Станислав Иванов, председател на териториалната организация на Съюза на слепите в България в Ямбол, който сам се е сблъсквал с подобно неразбиране. Помощници на хората с увреждания в по-малките градове не могат да са кучета, защото на много места не ги допускат, коментира за БТА и председателят на Регионална организация на слепите в Кърджали Шюкран Исмаил.

Според Станислав Иванов още по-притеснително е отношението на служители към хората с увреждания. „Вместо директно към мен да се обърнат, говорят в трето лице, обръщайки се към придружителя ми с „кажете му да седне“ или „кажете му да се подпише“ - това е обидно, да не говорим, че в някои страни е и дискриминационно“, коментира Иванов, който е психолог по образование и се подготвя да защити докторантура по генетика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Той е разработил проект за психологическа и социална подкрепа на незрящите в Ямбол като се надява общината да подаде ръка на начинанието.

„Нерешен остава и проблемът с трудовата реализация. Работодателите отказват да ни наемат на работа, няма и достатъчно програми, които да подкрепят незрящите“, каза за БТА Иваничка Минкова, сътрудник в Съюза на слепите в Разград.