Проф. Павлов: Сърбия прави опит да окупира Трън, Радомир, дори София през 1878 г.

Сърбия действа много нелоялно и шовинистично и на практика се възползва от трагедията с Априлското въстание /1876 г./ и Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./, за да откъсне части от българската територия, каза историкът проф. Пламен Павлов.

Той коментира Шопското въстание, едно от най-големите, избухнало по време на Руско-турската освободителна война на територията на западните български земи, които днес са заграбени от сърбите.

Според историка не се знае достатъчно за Шопското въстание, наричано още и Трънско въстание, за него остава единствено регионалната памет, най-вече защото там нямат своя Захарий Стоянов, въпреки че той е проявявал интерес и към тази част от борбата на българите срещу османската власт. „Знаем, че капитан Симо Соколов, главният двигател на Шопското въстание е бил в кореспонденция със Захарий Стоянов, но така или иначе е много важно литературата да даде своя принос в увековечаването на някое събитие“, отбеляза той и допълни, че в този случай просто нямаме подобно явление и освен това се губи в цялата перипетия на войната.

През януари 1876 г. Симо Соколов и хората му влизат във връзка с комитета в Галац, тъй като тогава БРЦК на практика се разпада, а Гюргевското събрание на апостолите не играе ролята на подобен център. „Това показва, че нашите сънародници по граничния район с Княжество Сърбия съвсем не са чужди на премеждията на останалия български народ“, посочи проф. Павлов.

Историкът обясни в интервю за БГНЕС, че Шопското въстание избухва във връзка с намесата на Сърбия във войната. „Преди години нашият премиер Жан Виденов беше благодарил за Освобождението и на сърбите. Според мен, можем да бъдем благодарните на русите, украинците, беларусите, финландците и поляците, но на сърбите не виждам за какво“, категоричен е проф. Павлов, като се аргументира, че въпреки настояванията на Русия, Сърбия се опасява да влезе във войната, още повече, че тя вече е била на практика победена по време на т.нар. Сръбско-турска война, в която участват хиляди българи, сред които е и Симо Соколов.

„Когато пада Плевен и се вижда, че войната отива към победа, Сърбия изведнъж се включва на юг от тогавашните си граници и превзема Ниш, Пирот, Враня“, заяви проф. Павлов. Това са земи, които ние днес до голяма степен сме забравили, но са етнически български, в състава на Българската екзархия.

Симо Соколов изразява желанието на нашите сънародници от тези земи да бъдат част от българската държава. Заедно с местните българи организира чета, освобождава Трън, а след това и Кюстендил. Действията им продължават към град Крива паланка, т.е. във Вардарска Македония. „Това допълнително показва, че по тези земи става въпрос за един и същи български народ“, подчерта историкът.

Проф. Павлов отбеляза, че сърбите правят опит да окупират Трън, Радомир, Перник, дори София. „По същото време в северозападните български земи сърбите се опитват да заграбят още земи. Имало е случай в Берковско, където границата между Османската империя и Сърбия била обозначена с един плет. През нощта те преместват въпросния плет с няколко километра, за да завземат още земи. Тогава местните българи апелират към заместник-губернатора на Видин Петко Каравелов, който изпраща отряд, който ги изгонва“, разказа още той.

Историкът наблегна на това, че сръбската пропаганда много агресивно е опитвала да си присвои българските земи, но въпреки това хора като Симо Соколов устояват на натиска, защото в крайна сметка в тях е проговорило българското национално чувство и са поддържали връзки с нашите мигрантски центрове в Букурещ. „Този край на България също е навлизал в плановете на Левски, който в едно писмо е писал, че чака мнението на Пиротския комитет. Самото разрастване на революционния комитет, създаден от Левски, е предвиждало все повече то да навлиза в западните земи и в Македония. За съжаление, гибелта на Апостола не позволява на тези процеси да се развият достатъчно“, отбеляза той.

Проф. Павлов коментира, че тогава нашите българи, включително и Симо Соколов, смятат, че там, където живее българинът е България, т.е. Северна България, заедно с Добруджа и Поморавието, Тракия и Македония. „В тези три големи области, които днес наричаме Мизия, Тракия и Македония, доминира българският елемент“, посочи той и уточни, че хората там са желали да бъдат в свободна българска държава, а не в сръбска.

Историкът припомни поведението на сърбите в Ниш и в Пирот. „Когато сръбските окупационни войски влизат, те принуждават населението да пише едни благодарствени адреси, с които да покажат, че искат да бъдат в Сърбия, а не в България. В Ниш този груб натиск и шантаж до голяма степен се реализира и самият митрополит Виктор се огъва и става епископ, тъй като в Сърбия има само епископи, не митрополити“, уточни той и добави, че в Пирот това не се получава, защото митрополитът не го позволява, за което бива арестуван, а по-късно и пропъден.

„За щастие, Симо Соколов и неговите привърженици не позволяват Трън, Радомир и дори София на бъдат отнети. В София са били подкупени някои местни чорбаджии: неслучайно правителството на Стефан Стамболов взима специални мерки срещу тях“, сподели проф. Павлов и заключи, че когато говорим за тези паметни годишнини, не трябва да забравяме, че сръбската намеса в никакъв случай не е била ръководена от братски чувства, а по-скоро от желание да се отнемат български земи.