Промяната, която демокрацията донесе при цените

32 години на демократични избори имаме зад гърба си. От първите такива - през 1991 година, до днес с една средна заплата пазарските колички, които може да се купят, стават от 10 на 22.

В началото на демокрацията българинът се сблъсква с много сериозен ценови скок. И обеднява рязко. Това ясно лични от данните, които няколко преподаватели от Софийския университет събират в продължение на две години, докато пътуват из цялата страна и проучват над 1000 търговски тефтера, съобщава БНТ.

"В края на 80-те години с една средна заплата българинът си е позволявал 14 пазарски колички с хранителни стоки. Като 90-а година този брой пада на 10, а 97-а на 2 колички и половина", заяви доц. Ралица Ганева.

"Много домакинства си купуват цветни телевизори - почти 8 на 100 домакинства. Редно е да кажем, че преди демокрацията под 30% от домакинствата имат цветен телевизор.

"Сумата започва от 4000 лв. днешни пари. За онези огромни руски, германски или американски телевизори, които бяха огромни и имаше нужда двама души да ги пренесат. А качеството е несъпоставимо с това, което е днес. През 1990 година, когато една средна работна заплата е 380 лв., които се равняват на 38 ст. днешни пари, човек може да си купи не повече от 750 хляба. Днес при заплата от 1500 лв. можем да си позволим 850 хляба, след като обаче през 1997 година сме спаднали до малко над 200 хляба", добави историкът доц. Мартин Иванов.

От 90-те до днес пътят е дълъг.

"На практика голямата надежда, която съпътстваше 90-те години, и други източници на оптимизъм, помогнаха на повечето хора да преодолеят тези тежки години. Защото сега, гледайки числата, самите ние се шокираме колко тежко е било", каза доц. Ралица Ганева.