Позитиви и негативи от тавана на надценките

Един от първите закони, който ще трябва да разгледат новите народни представители, е този за надценките на хранителните продукти.

Изготвеният към момента примерен списък включва: ориз, брашно тип 500, хляб "Бял" и "Добруджа", свинско месо - охладено, пилешко месо, кайма, прясно мляко, кисело мляко краве, краве сирене бяло саламурено, кашкавал от краве мляко, яйца размер М, масло, захар, зрял боб и храни за кърмачета.

Още преди 2 месеца икономистът Румен Гълъбинов препоръчва в страната ни да се въведе тази практика на пределни търговски надценки, тъй като това е работещ механизъм в други държави в Европейски съюз, сред които Гърция, Франция, Италия.

"Предварително не бихме могли да кажем дали това ще сработи в българските условия или не. В България трябва успоредно да върви анализът за веригите на доставка и за веригите на добавената стойност, по повод продажбата на хранителните стоки. Т.е. ние да видим какво се случва, когато имаме стоки от вътрешни производители, вътрешни стоки, когато имаме стоки от внос от държави в ЕС и извън ЕС", коментира Гълъбинов.

"Трябва да се проследи докога ще продължи увеличението на основните лихвени проценти - и по доларите, и по еврото. И то да продължи достатъчно дълго, но в същото време и не повече от необходимото, за да не забави икономическият растеж, и да не се получи обратният ефект на рецесия", обясни още Гълъбинов.

Потребителите приемат идеята, но се надяват законът да бъде приложен адекватно и да не се отрази на качеството.

"Ако е фиксирано в по-краткосрочен период - може и да проработи. Ако е дългосрочно - ще бъде вредно", коментира потребител.