НСОРБ: Общините останаха най-устойчивата власт последните години

Плана за възстановяване и устойчивост има ключова роля не само за развитието на българските общини, но е ключът за модернизацията на България изобщо, ако бъде разбран и приет като философия, а не просто като торба с пари, както ние обичайно го разбираме. За съжаление той не беше добре направен. Много различни екипи допълваха, изваждаха, добавяха. В крайна сметка се получи един документ, който няма обща философия и визия за развитието на България и за това е толкова трудно изпълнението му. Затова е толкова трудно и да бъдат приети законите, които ние сме се задължили да приемем, за да получим финансирането по него. Това каза Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

"Да, ресурсът, който е заложен в него, е огромен. Общините, ако изпълнят всички проекти, ще получат около 6 млрд. лева. Това е около половината от ресурса на плана. Отделно всички останали проекти по някакъв начин са свързани с общините. Но тъй като той беше разписан без нашето участие, сега има изключително много дефекти при изпълнението".

Много са разнопосочни изискванията на различните министерства и няма никаква координация между тях при обявяването на поканите към нас. Пресирани сме и това води до некачествена документация, което по-нататък ще доведе до големи проблеми в изпълнението на проектите, алармира Георгиева.

"Планът за възстановяване и устойчивост няма да бъде изпълнен в пълния си обем заради дефицитите при подготовката му".

Общините и бизнеса сме единствени партньори по места, а на национално ниво работим по различни законодателни инициативи. Но досега не се бяхме срещали официално, за да обсъдим опита си и това, с което можем да си бъдем полезни, каза гостенката по повод проведената първа официална среща на представителите на общините с бизнеса.

Ключовите два въпроса, които са били обсъдени, са били свързани с искането на общините да получават в своите бюджети част от преките данъци, а именно 25% от Данък общ доход и 10% от приходите по Данък печалба. Ние сме готови с конкретния математически модел и съответните законови текстове и за нас беше важно този проект да бъде представен на нашите партньори от бизнеса и да получим тяхната подкрепа.

"Представихме модела, получихме тяхното принципно съгласие, че подобен преразпределителен механизъм, който не води до увеличаване на данъчната тежест, но оставя повече средства на място, в общината, е приемлив и за тях".

Не подминахме и една ключова и за двете страни тема, а именно плащането на битови отпадъци на количество - "Замърсителят плаща", каза още събеседничката. "Тази тема е изключително важна за бизнеса, тъй като те са заинтересовани начинът на плащане да бъде променен и таксата, която плащат фирмите, да бъде обвързана с количеството отпадъци. Това е тяхното условие и тъй като въвеждането на количествата зависи от усилията на общините, те работят в тази посока. Искането ще може да се осъществи след масовото въвеждане на разделното събиране, което позволява разделянето на отпадъка при източника и от там на таксите, които ще се плащат, както от бизнеса, така и от гражданите, които разделят в домакинствата си".

Обсъдихме и как това може да стане конкретно чрез промени в системите за управление на отпадъци и в действащото законодателство, допълни Георгиева.

"През последните години ние се научихме да работим в много турбулентни условия. Общините останаха най-устойчивата власт през последните четири години. Общинските системи функционират безотказно, но очакваме подкрепа от която и да е централна власт, за по-ускорено развитие. Искаме да имаме не само ресурс, но и инструменти - правомощия, променено, модерно законодателство, което да ни позволява да правим зелени инвестиции, да произвеждаме зелена енергия, да захранваме всички общински системи със собствени енергийни източници".

Нужни са и повече инвестиции в дигитализацията на общинско ниво. Това е свързано с много работа и при нас, но също така и с много законодателни промени, категорична бе гостенката. "Това са основните ни очаквания от всяка власт и от бързо сменящите се парламенти".

"Бюджетът за 2023 година се разглежда от 1.02.2022 година. Това е датата, на която изпратихме първите си предложения по Бюджет 2023, защото бюджетната процедура тече вече цяла година. Това е най-дългата бюджетна процедура, в която сме участвали от 30 години".

Ако не бъде приет до средата на месец юни, предвид предстоящите избори и датите на последните възможни заседания на общинските съвети, има реална хипотеза общините да останат без бюджет до края на 2023 година и това ще бъде прецедент, каза събеседничката.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria