Земеделец: В НС се гласуват безумия относно земеделската земя

"В парламента се гласуват пълни безумия, касаещи земеделската земя. Да приемеш подобно нещо граничи с безумие. После тръгваме да се поправяме. Земеделската земя не е неизчерпаем актив, тя може единствено да намалее."

Това каза пред БНР Борислав Петков, земеделски производител и бивш председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи. Той коментира темата за прекатегоризацията на земеделски земи заради големия интерес към изграждане на фотоволтаици.

В България земята е от 1-ва до 10-а категория, като първа е най-плодородната, а десета е такава с ниски продуктивни качества. Земята се категоризира от Института по почвознание "Пушкаров", като има изготвени почвени карти на цялата територия. Земята може да променя своя състав и структура, както поради метеорологичните условия, така и заради интервенциите върху нея, поясни Петков. По думите му е възможен и обратният процес – една земя да стане по-плодородна.

Когато земята сменя своя статут – например от земеделска да стане урбанизирана, се изисква акт за категоризация. Комисията по промяна на предназначението изисква този акт, обясни Петков.

"Там е написано, че тази земя е пета категория. Вие не сте съгласен и обжалвате този акт. Назначава се експертиза, която се възлага единствено и само на Института "Пушкаров". Или увеличава категорията, или я намалява, или я оставя същата", обясни той.

Земеделският министър Кирил Вътев е спрял да подписва подобни преписки – за промяна от четвърта на седма и от пета на осма категория, които определи като стресиращи заради количеството им.

Законодателят е сложил стопираща процедура при явни съмнения, уточни земеделският производител.

"Комисията по промяна на предназначението – колективен орган към Министерството на земеделието, при съмнения за манипулация, може да поиска нова експертиза. Особено при такива случаи, когато за зачестили", заяви Борислав Петков.

Той даде примери със странни случаи, в които една земя от пета се превръща в девета категория.

"Проблемът с ВЕИ-тата сега, преди това беше проблемът с активното жилищно строителство – разширяването на урбанизираните територии, там беше абсолютно същото. Но това трябва да бъде добре организирано и контролирано", изтъкна Борислав Петков.

"Някога се отглеждаше всичко. Сега, както навсякъде – слънчоглед и жито. Строят фотоволтаици върху тези ниви, които ги ожънат есента. Стръковете си стоят върху тях", свидетелства за местни практики Ангел Мусиевски от ловно-рибарско сдружение в Пазарджишко. Той е категоричен, че това се случва върху плодородни земи.