Стефан Чайков: Завършването на "Хемус" до 2030 г. е реалистично

Натрупването на проблеми в държавата водят и до забавяне за завършването на магистралния пръстен у нас. Завършването на магистрала „Хемус“ до 2030 г. е реалистично, като процедурите напредват, но завършването на останалата част от пръстена най-вероятно ще се забави след 2030 г. Завършването на АМ "Струма" в Кресненското дефиле изглежда по-трудно, като се вижда съпротива от екологичните организации. Проектът сега е насочен за сдвояване на пътя в двете посоки, което не е толкова лесно, това коментира инж. Стефан Чайков, председател на ББК "Пътища", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Вътрешнополитическата обстановка се отразява изключително негативно на пътностроителния сектор в България, каза Чайков. Той допълни, че забавянето на плащанията на фирмите доведе до съкращения, затруднено положение и невъзможност за планиране.

Вече периодът на намаляване на активността изглежда приключил, като се очаква компаниите в сектора да са заети в близките години с проекти. В периода на ниска активност фирмите са се насочили към изпълняване на други проекти. В момента те са готови да предлагат решения и има нужния опит и знания да си сътрудничи с държавата по нужните въпроси.

Натрупването на проблеми в държавата водят и до забавяне за завършването на магистралния пръстен у нас. Гостът каза, че завършването на магистрала „Хемус“ до 2030 г. е реалистично, като процедурите напредват. Завършването на АМ "Струма" в Кресненското дефиле обаче изглежда по-трудно, като се вижда съпротива от екологичните организации. Проектът сега е насочен за сдвояване на пътя в двете посоки, което не е толкова лесно, смята гостът.

Пътностроителните фирми у нас се бореха с обвинения в непрозрачност, като сега се работи в тази посока.

"ББК "Пътища“ винаги е приветствала всички форми за изсветляване на сектора. Нашата амбиция е да изградим система за вътрешен контрол, която да включва някакъв тип етичен кодекс, който всички членове на Камарата да подпишат и припознаят. Освен това да намерим формата да осъществяваме независим контрол от страна на Камарата, за да дава предварителна възможност за оценка на качеството на строителството. За да има тежест, това нещо изисква известни законови промени, включително и някои промени в устава.“

У нас всички компании, които работят по републиканската пътна мрежа, са български. Има много коментари по темата, като обвиненията са насочени към това, че ако България бе отворена към приемането на чуждестранни компании, то развитието на пътищата щеше да е на по-високо ниво. Гостът не е съгласен с това твърдение и обясни, че от 90-те години у нас са присъствали много чуждестранни компании, останали до миналото десетилетие, но това не се е отразило благоприятно на изграждането на обектите.

Затрудненията в сектора идват с липсата на работеща система за публично-частното партньорство, за приемането на която липсва политическа воля, смята гостът.

Гостът обясни, че дигитализацията на сектора зависи от внедряването ѝ на държавно ниво, тъй като дори и при наличието на достатъчно нови технологии, то държавната администрация все още е назад.

Има нужда от повишаване привлекателността на професията, тъй като има сериозна липса на кадри. Компаниите си поставят за цел да засилят сътрудничеството си с Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Ескалиращото напрежение в Близкия изток може да доведе до поскъпване на петрола и битума, което да се отрази на цената на пътното строителство у нас. Гостът обясни, че след техни протести Министерски съвет е приел методика за облекчаването на тези цени, което означава, че подобно поскъпване няма да се отрази пагубно за компаниите.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria