Да страдаш от аутизъм не значи, че си некадърен

Факт е, че аутистите трудно си намират работа. Или пък, ако имат такава – са подценени заради болестта си. Но малко хора знаят всъщност, че те боравят много добре с цифри и технологии. Някои компании са направили това откритие и се възползват от него с пълна сила – налице са едни от най-добрите информатици аутисти.

Германецът Хайо Зенг дълго време не знаел какъв е проблемът му. Сега е на 49 години и работи като IT специалист. Но автобиографията му е пълна с лоши моменти и се налагало не един път да започне отначало. Той самият не откривал конкретна причина за това. Замислил се за собственото си поведение, понякога отчужденост, треперене по време на разговор. Той смятал, че има нужда от време, за да стане по-социален тип.

Преди 4 години му поставят официално диагнозата аутизъм. Той признава, че преди това не знаел много за болестта. Но това се оказало като спасение за него, най-малкото защото намерил обяснение за проблемите си, слабостите си и начина на поведение.

По-малко разговори и повече концентрация

Зенг работи като IT специалист в държавната библиотека в Хамбург. Грижи се за правилната работа на сървъра, за функционирането на мрежата и се опитва да направи целия интернет каталог малко по-лесен за използване. Той споделя, че работното му място не е шумно, не се налага да говори много и по този начин се концетрира по-добре в работата си. Колегите му, виждайки старанието на Зенг, не го изолират, а се опитват да го приобщят. Междувременно аутистът посещава и терапевтични курсове за аутисти.

Зенг разказва, че винаги е имал проблеми в училище, в университета и при работодателите си, преди да разбере за болестта си. Той има талант за цифри, логика, симетрии. Работил е като компютърен програмист, но бързо се провалил заради поведението на колегите му спрямо него, заради силната конкуренция, а и заради факта, че той просто не ги разбирал. Когато чуел примерно израз от рода на “Ами не виждаш ли корабчета в очите му?“, той търсел конкретно корабчета и не разбирал смисъла. Колегите го смятали за бавноразвиващ се.

Когато не знаеш какво се случва

Отношението на другите спрямо аутиста го вкарват в дълбока депресия. Той просто не разбирал как останалите умеят да комуникират толкова добре. Не разбирал жестовете им, социалните отношения. Искал да се интегрира, но просто не могъл. Не разбирал кодовете на останалите, а самият той имал талант за кодове – но от друг тип. Завършил и висше образование въпреки постоянното подценяване от страна на другите.

А всъщност аутистите имат много потенциал

Съдбата на Хайо Зенг не е единствена по рода си. Тя показва типичната история на един аутист в света на нормалните социални взаимоотношения. 

„Важно е болният наистина да узнае диагнозата си, иначе рискува цял живот да се проваля в работата си и сред колегите“, казва Матиас Далферт, професор по социални дейности към Университета Регенсбург. Но понякога, дори и да знаят за болестта си, продължават с провала. Но този път не се дължи на тях, а на отношението на работодателя. Повечето компании не толерират „особените“. Дори на интервю един аутист би бил честен и би казал, че е болен и че не се справя с определни неща – те просто са твърде честни и не умеят да лъжат и да завоалират, казва още професорът от Регенсбург.

Когато Хайо Зенг бил на интервю и работодателят го попитал за неговите недостатъци, Зенг не премълчал нищо. „Всъщност повечето работодатели биха се радвали на този тип потенциал“, смята Матиас Далферт.
Повече от двайсет  на сто от хората с аутизъм биха работили нормална работа, сочат непотвърдени статистики, пише германският всекидневник Frankfurter Allgemeine Zeitung. По неофициални данни само 5% от тях обаче имат действително нормална работа. Малкият процент се дължи не на тях, а на субективизма на работодателя. 
Другите са или безработни, или работят нещо, което е много под възможностите им.

Когато повечето хора чуят за болни от аутизъм, си мислят ужасни неща. Просто защото не са осведомени достатъчно. Аутизмът, от който страда програмистът Хайо, е по-лекият вариант – синдромът на Аспергер. При него хората са точно толкова интелигнетни, колкото един нормален човек. Единственият проблем при тях е трудната комуникация с останалите, които така или иначе правят нещата още по-тежки, виждайки особеността на болния от аутизъм.

Те не са болни, а специални

От друга страна, аутистите са много талантливи и надарени. Проучвания показват, че те са по-добри в математиката, информатиката и други точни науки, отколкото здравите хора. Хайо Зенг се занимавал още като тийнейджър с астрономия и дори развил нови формули за изследване на планетите. Много аутисти обичат да разучават нещо до най-малкия детайл, те разпознават симетрии, модели и разпознават за отрицателно време грешката в някоя формула или технология. Освен това им доставя удоволствие да се занимават с на пръв поглед скучни неща като търсенето на грешка в дълъг програмен код.

Именно тези способности са търсени в икономиката и света на технологиите, които така или иначе управляват света. Дигитализирането на света предлага възможност на много аутисти да демонстрират способностите и таланта си, за да компенсират неумението да общуват с хора.

Все повече IT компании се възползват от способностите на такива аутисти.  „Ние сме просто една нормална IT консултантска фирма със специални служители“, казва Дирк Мюлер, който наема във фирмата си четирима аутисти.

„Те са лоялни, коректни и много надеждни служители. И никой не може да ги излъже. Най-лошото е, че много интелигентни и талантливи аутисти в момента събират боклука от контейнерите, въпреки че могат да ползват потенциала си за много по-сериозни неща. Просто повечето работодатели виждат само слабостите им. А ние ги наемаме такива, каквито са.“, обяснява германският предприемач.

В България броят на аутистите бързо расте. Болестта най-често се проявява в ранна възраст. Едно на всеки 150 деца в страната се диагностицира с аутизъм. За 95% от тях не се прави нищо. През 2008 г. България беше осъдена за сегрегация и дискриминация на децата със специални потребности и увреждания от Европейския комитет по социални права, който даде предписания на България в 11 пункта, от които частично бяха изпълнени 4 и намери, че в България „специалните деца нито имат достъп до образование, нито имат право да избират училищата, в които да учат”, както и че „Финансовите затруднения на България, не могат да служат за извинение на факта, че децата със специални потребности в България, не се ползват от правото си на образование.”, съобщава Фондация "Стъпки за невидимите деца на България".