Бащата на съвременните цигари

Изглежда безобидно - бяла, 8 сантиметра дълга и дебела колкото пръстче на дете. Въпреки това цигарите са хулени повече от всеки друг продукт. Кой ги е измислил и носи ли отговорност за смъртта на безброй страстни пушачи през годините?

Американският хирург Алтън Окснър си спомня, че когато е бил студент по медицина през далечната 1919 г., студентите били привикани, за да наблюдават аутопсия на човек, починал от рак на белите дробове. По това време болестта е толкова рядка, че се смятало за малко вероятно студентите да имат друга възможност да се запознаят със заболяването на практика.

От 2000 г. насам обаче около 1,1 млн души умират годишно от рак на белите дробове, като 85% от случаите са причинени от тютюнопушенето, пише в материал на Би Би Си.

“Цигарите са най-смъртоносното човешко изобретение в историята", твърди Робърт Проктър от университета в Станфорд. "Убили са над 100 милиона души през XX-и век", допълва той.

Джордън Гуудмън, автор на “Тютюнът в историята”, твърди, че като историк е изключително внимателен, преди да посочи с пръст виновника за съществуването на цигарите, “но разглеждайки историята на тютюна, аз се чувствам уверен, твърдейки, че Джеймс Бюканан Дюк, известен просто като Бък Дюк, е отговорен за феномена на XX-и век, наричан цигари.”

Не само че Дюк е помогнал за направата на съвременната цигара, той също е пионер в дистрибуцията и маркетинга на продукта, което в крайна сметка води до успешно налагане на цигарите на всеки континент.

През 1880 г., когато е едва 24-годишен, Дюк влиза в тютюневия бизнес, като започва да се занимава с вече свити цигари. Малък екип в Дърам, Северна Каролина, свива ръчно цигари с марка “Дюк от Дърам”, като завърта краищата им, за да не изпада тютюнът.

Две години по-късно обаче Дюк вижда страхотна възможност. Започва да работи с младия механик Джеймс Бонсак, който твърди, че би могъл да механизира процеса на изработка на цигари. Дюк е убеден, че хората биха искали да пушат перфектно свити, симетрични, направени от машина цигари.

“Машината работела на практика с цигара с безкрайна дължина, която се режела на определена дължина от въртящи се ножици”, казва Робърт Проктър. Отворените краища на получената цигара се обработвали с глицерин, захар и меласа, а също и с химикали, които да предотвратят изсушаването й.

Но запазването на тютюна влажен не било единственото предимство на машината на Бонсак. Докато момичетата във фабриката свивали по около 200 цигари дневно, машината произвеждала 120 хиляди. Което било около една пета от консумацията на цигари в целите Съединени щати за ден.

“Проблемът бил в това, че Бюк е произвеждал повече цигари, отколкото можел да продаде.Той трябвало да измисли как да ги пласира на пазара", допълва Гуудман.

Отговорът се криел в рекламата и маркетинга. Дюк започнал да спонсорира състезания, да раздава от цигарите си безплатно по конкурси за красота, да поставя реклами. През 1889 г. той харчи около 800 хил. долара за маркетинг и реклама (равняващи се на около 25 милиона долара днес).

Бонсак патентова машината си, но от благодарност към Дюк за подкрепата му предлага 30% отстъпка от лизинговия договор за ползването й.

Това, в комбинация с огромните по размери реклама и маркетинг, дава на Дюк преимущество пред конкуренцията и е причина за успеха му. Както и очаквал - хората харесали произведените от машина цигари. Те били модерни и по-хигиенични. Една от рекламните кампании подчертава точно това - за разлика от ръчно свитите, в чието производство се ползват човешки ръце и слюнка, цигарите произведени от машина били много по-чисти.

Но въпреки че консумацията на цигари се увеличила четири пъти за 15-те години до 1900 г., си останала само ниша в пазара на тютюн. Хората все още предпочитали да пушат с лули или да дъвчат тютюн.

Дюк - също страстен пушач - видял възможността цигарите да се пушат на места, забранени за лули и пури, като ателиета за рисуване и ресторанти. Лекотата, с която се палели, и за разлика от лулите - оставащи запалени докрая, също подпомогнала за разпространението им. Станали популярни по време на почивките за кафе, неизменна част от модерния градски живот.

“Цигарите наистина били използвани по различен начин. Вкусът им бил по-мек, а една от най-големите иронии е, че хората ги мислели за по-безопасни от пурите, защото просто били по-малки по размер”, казва Проктър.