Да живееш никъде

Сакис, Албена и Никола живеят в сектор А, терминал 1 на летището в Мюнхен. Той е грък, а тя – българка. Детето Никола е едва на 15 години, а вече активно участва в борбата за оцеляване, пише германският всекидневник Sueddeutsche Zeitung.

Цялото семейство живее на летището от седмици, но надеждата да си намерят жилище и работа почти е умряла.
 
„Най-големият ми страх е, ако трябва да остана цяла година тук“, споделя Сакис, който още през 2008 г. е дошъл в Германия.

„Заради кризата в Гърция дойдох. Нашите политици развалиха всичко, парите просто се изпариха, те ни оставиха на произвола на съдбата“, разказва той. 

Успявал е да припечелва нещо, но не достатъчно за цялото семейство. А от няколко седмици и Албена, и Никола са заедно с него.

Заселили са се в една малка ниша зад ескалаторите. Един етаж по-надолу се намира ресторант с много места, където те прекарват по-голямата част от времето си. Цялото им имущество се състои в три куфара, сложени на типичните колички от летището. Дрехите им, документите и малкото храна за деня. Това е всичко.

„Обикаляме, търсим работа. Всички ни казват: Отивайте си вкъщи! Не можем да направим нищо за вас“, отчаян е вече Сакис. 

За да преживява, семейството събира празните бутилки от кошчетата за боклук. Връщат ги в специални автомати и за всяка бутилка получават по 15 цента. Трябва да съберат много, много бутилки, за да съберат необходимите пари за билет за метрото. С него искат да стигнат до центъра на града, където да продължат с търсенето на работа.

„Ако не събираме празни бутилки, за които после да получаваме по 15 цента, сме загубени. Няма да има какво да ядем!“, допълва Сакис.

За храна си купуват възможно най-евтините продукти и се опитват да изкарат деня с тях.

„Трудно е да живееш с 15-годишния си син на летището. Той е много тъжен. Най-голямата му мечта сега просто да ходи на училище, да живее като нормален човек“, разказва Сакис. 

Въпреки шума и неоновите светлини 15-годишният Никола се опитва да заспи на една от твърдите пейки на летище Мюнхен, Терминал 1. Трябва да свикне, защото това ще бъде леглото му за неизвестен период от време.

Момчето също помага активно в събирането на празни бутилки. За няколко часа той е събрал толкова на брой, че е получил цели 2 евро. Които всъщност не стигат за почти нищо. Никола е трябвало да остане при баба си в България, отбелязва още Sueddeutsche Zeitung. Но възрастната жена не е успявала да се грижи за него с оскъдната си пенсия и го препратила при родителите си.

С кърпа и душ гел Албена и Сакис успяват да се освежат в тоалетните на летището – там мият краката и косата си под струята от чешмата.

А в момента Албена е болна - има треска. Лекарства обаче не може да си позволи. Вместо това седи на една от пейките и трепери. Минувач се смилил над нея и й купил чаша черно кафе. Нещо, което в момента е лукс за нея.

За семейството остава надеждата, че по празниците може би ще имат малко повече късмет и ще намерят работа, за да се изхранват, пише вестникът.