1 млн. лири, за да заприличаш на Барби!

Тя се е подложила на над 330 козметични процедури и операции. Отдавна е надминала американката Синди Джаксън, която обикновено се сочи за жената с най-много „подобрения“ по себе си.

Бившият английски модел Алиша Дювал (най-известна със своите любовни афери с известни личности като музикалния магнат Саймън Коуел например) твърди, че е похарчила над 1 милион британски лири за промяна на бюста, лифтинг на лицето и дори за операция за скъсяване на... петите.

Но всичко си има определена цена извън чисто финансовата.

Г-жа Дювал разказва, че се е пристрастила към „подобренията“, което е довело до постъпването й три пъти в лечебно заведение в опит да излекува пристрастеността си. Тя сочи като едни от виновниците за ситуацията, в която е изпаднала, пластичните хирурзи. Според нея те не е трябвало да окуражават манията й да прилича на Барби.

Г-жа Дювал, чието име се споменава и покрай любовна авантюра с Мики Рурк, твърди, че е преминала през толкова много опасни и болезнени операции и процедури - на моменти тя буквално всяка седмица е имала процедура - защото е била убедена, че е грозна.

Тя твърди, че главната причина да се подложи на болезнена и скъпа разкрасителна операция, е защото желае да прилича повече на Барби, и това би трябвало да предизвика известно притеснение, дори у тези, които не са медицински лица. Въпреки това безскрупулните хирурзи се съгласявали да я оперират, приемайки странния й мотив не веднъж, а цели 50 пъти.

Алиша разказва, че е похарчила около 1 милион британски лири по тези и други козметични процедури като инжектирането на ботокс, твърдейки пред хирурзите, че просто иска да е „перфектна“.  

„Перфектна. Често използвах тази дума“, споделя 34-годишната жена и допълва „Веднъж дори взех една кукла Барби на една медицинска консултация, за да покажа как точно искам да изглеждам. Бях болна; пристрастена към хирургията. Но нито един от тези доктори не се опита да ме спре. Те просто искаха парите ми.“

Алиша говори откровено и честно за затрудненото положение, в което е изпаднала. В момента във Великобритания се провежда кампания, която цели да предизвика законодателна промяна, за да бъдат предпазени хора като Алиша.

Исканията включват да стане задължителна предварителната консултация между пациента и лекаря, в която медицинското лице да прецени дали пациентът е физически и психически добре, преди да се насрочи операцията.

Пластичният хирург Кевин Ханкок от Британската асоциация по естетична и пластична хирургия казва: „Осезаемо много хора от тези, които търсят услугите на пластичната хирургия, са психологически неподготвени за подобен тип промени. Особено в случаите, когато пациентите са особено загрижени за измислен свой дефект или погрешно смятат, че малкият им недостатък е променил много живота им.“

Хирурзите от асоциацията обикновено връщат по един на всеки пет желаещи да променят външния си вид, като причината е най-често в психическото здраве на пациентите. „Тъжното е, че дори когато ги посъветваме да потърсят помощ от психотерапевт, те просто продължават да „пазаруват“, докато не намерят някой, който е готов да ги оперира“, споделя хирургът.

Асоциацията е подготвила стандартизиран въпросник, чрез който да бъдат определни хората в риск. Подобни въпросници би трябвало да се ползват във всички клиники, смята Кевин Ханкок. "Така хората ще бъдат питани дали са се подлагали на притеснително много операции в миналото, или пък имат някакви нереалистични  очаквания", обяснява той.

От първата промяна в бюста, когато Алиша е само на 17, досега бившият модел и майка на две деца е преминала през още 16 корекции на бюста, 6 промени на носа, 11 операции на кожата около очите, 2 операции на бузите – първо, за да бъде добавен имплант, а после, за да бъде премахнат, и фейслифтинг.

Фрапиращо или не, тя дори е махнала част от едното си ребро, за да изглежда по-слаба. Също така е оперирала петите си, за да изглежда по-добре на токчета.

Всичко останало в живота й – домът, дрехите, дори храната, се оказват на второ място – за да има достатъчно пари за още и още операции.

По някое време Алиша се оказала в ситуация, в която се е подлагала на по една операция всяка седмица. Едва ли е необходима диплома по психология, за да забележи някой, че нещата не са особено нормални.

„Като изключа образованието на дъщерите си, не съм харчила пари за почти нищо друго, освен за козметични процедури и операции. Ядях боб с препечен хляб и никога не си позволих да ида на почивка. Дори убеждавах гаджетата си, че трябва да плащат за операциите ми“, споделя г-жа Дювал.

Дали днес тя е щастлива? „Имам толкова много операции, че лицето ми не може да се движи, не мога да се усмихвам правилно и не мога да дишам през носа си. Ако мога да избирам - никога не бих се подложила на операция и бих изглеждала в пъти по-добре“, жалва се Алиша.

Всъщност някои от най-близките й се опитали да се намесят. „Дори когато дъщеря ми ме умоляваше да спра с операциите, аз просто продължих. Бях сигурна, че следващата операция ще подобри ситуацията, затова просто не я слушах", разказва вманиачената към пластичната хирургия жена.

"Смятам себе си за отговорна. Но лекарите, които се съгласяваха да ме оперират, виждайки, че очевидно не съм в състояние да се контролирам, също имат много за какво да отговарят“, казва тя.

„Сега осъзнавам, че проблемът не беше в гърдите или в носа ми, а в начина, по който виждах себе си. Но докторите винаги се съгласяваха, че могат да ме подобрят“, допълва Дювал.

Алиша всъщност страда от заболяването дисморфия – психична болест, при която болните са маниакално обзети от външния си вид, но имат изкривена представа за това как точно изглеждат. Дори мъничък, едва забележим белег може да предизвика много сериозен стрес. Хората, страдащи от тази болест, смятат себе си за грозни и мислят, че другите също ги намират за такива.

Често страдащите от коварното заболяване започват да се усамотяват все повече и повече, те страдат от депресия, придружена с хранителни нарушения.

„Бях на антидепресанти, защото бях много разстроена заради това, което си бях причинила. Моят психотерапевт предположи първи, че може да страдам от дисморфия“, разказва Алиша, цитирана от "Дейли мейл". "Изпратиха ме да се лекувам и ме третираха като човек, страдащ от пристрастяване. Често участвах в психотерапии. Трябваше да започна да градя себе си от нулата.“

Появата на втората й дъщеря – 15-месечната Папая, е причина Алиша да потърси помощ за трети път. Оттогава тя не се е подлагала на операция – повече от една година.

Д-р Хедър Секуейра, психолог, който лекува пациенти, болни от дисморфия, твърди: „Пациентите често мислят, че всичко ще се оправи с една последна операция. Но заради болестта, дори да се подложат на тази "последна" операция, след това отново откриват нещо нередно по себе си и всичко започва отначало.“

Д-р Секуейра подкрепя идеята за психологическо изследване на хората, които са решили да се подложат на пластична операция. „Пациент, който твърди, че иска да прилича на Барби, определено е повод за притеснение“, категоричен е психологът.

За Алиша обяснението за действията й се крие в трудното й детство. „Бях най-малката от три сестри и имах различен баща от двете си каки. А татко ми често се шегуваше, казвайки ми, че съм грозна. Всъщност ми го казваше не само на шега, а и когато беше ядосан", разказва г-жа Дювал.

Като е била по-млада, идол на Алиша е била Синди Джаксън, известна като „жената Барби“, която държи рекорда на Гинес за най-много козметични операции, макар че самата Алиша вече го е подобрила.

При всяко посещение при пластичен хирург Алиша е изброявала предишните си операции, но въпреки това докторите продължавали да я оперират.

„Веднъж един доктор ми писа имейл, в който твърдеше, че се нуждая от импланти, а дори не бях попитала за такова нещо. Но когато доктор ти каже, че се нуждаеш от нещо, ти се съгласяваш, все пак докторът разбира повече от теб“, разказва Алиша.

„Винаги, когато се възстановявах след операция, си мислех за следващата операция, защото никога резултатът не ме задоволяваше и чувствах, че все още не съм перфектна“, обяснява поведението си жената, а накрая се връща назад в миналото: „Разглеждам мои снимки от преди да се оперирам за първи път и осъзнавам, че далеч не съм изглеждала зле. Иска ми се поне един от тези доктори да ми беше казал, че се нуждая от помощ.“