Мистериозен вид гълъби произхожда от птици, които не могат да летят

Мистериозният петнист зелен гълъб Caloenas maculata е роднина на птицата додо, сочат резултатите от генетично изследване, цитирани от Сайънс дейли.

Те подкрепят теорията, че тези два вида птици имат "островни скачащи" прародители.

Единственият известен екземпляр от петнистия зелен гълъб е т.нар. ливърпулски гълъб, който се съхранява в Националния музей в Ливърпул. Единственият друг известен екземпляр от вида е изгубен. Освен това няма данни за съществуването на въпросния вид птици в природата. Не е ясно също откъде произхожда "ливърпулският гълъб". Доскоро не бе известно и дали става дума за отделен вид или за необичаен подвид на гълъба никобар, който се среща в Индонезия.

Смята се, че C. maculata е изчезнал вид и че "ливърпулският гълъб" е донесен от Френска Полинезия, вероятно от остров Таити, между 1783 г. и 1823 г.

Сега учени взели ДНК проби от две пера от C. maculata. Тъй като ДНК пробите се оказали фрагментирани, учените фокусирали вниманието си върху три ДНК баркода - малки участъци от ДНК, които са уникални за повечето видове птици. След това сравнили тези участъци от ДНК на гълъба с други видове птици.

Резултатите показали, че петнистият зелен гълъб е отделен вид. Неговият ДНК баркод се различава от този на другите гълъби.

От генетична гледна точка C. maculata е най-тясно свързан с гълъба никобар, както и с птицата додо и Pezophaps solitaria - два изчезнали вида птици от островите край Мадагаскар.

Петнистият зелен гълъб показва признаци за полусухоземен островен начин на живот и за способност да лети. Гълъбът никобар има същите навици и предпочита да прелита между малки острови.

Учените са на мнение, че този начин на живот и връзката между двата вида гълъби, птицата додо и P. solitaria подкрепят еволюционната теория, че прародителите им са "островни скачащи" птици.

"Много сме радостни, че петнистият зелен гълъб намери мястото си в света на птиците след повече от 230 години", заяви Клемънси Фишър от музея.

Резултатите от изследването са публикувани в BMC Evolutionary Biology.
 

/БТА/