Седмични наброски

През седмицата се изви истинска буря заради готвените от образователното министерство промени в учебните програми на учениците по история и литература. Стигна се до момент, в който Паисий Хилендарски стана най-коментираната личност в държавата, въпреки опитите на депутатите в парламента да не ги засенчва. Дето се вика – ако можеше за президент да го издигнем тази седмица, Отец Паисий щеше да спечели изборите от раз. Е, засега човека само планират да го местят от 6-ти в 9-ти клас, но пък в обществото се заформи нова дискусия по повод османското робство, което бе представено като "съжителство".

И докато дискусиите вървяха с пълна сила, на премиера Бойко Борисов му писна и реши да вземе главата на просветния министър Тодор Танев. Поиска я и отиде да вечеря със своя колега Виктор Орбан. Решението му пък постави в патова ситуация Реформаторите, които се чудеха и маеха кой евентуално може да стане нов министър.

И понеже и новият министър ще трябва да внимава в учебната програма, особено след реакцията в обществото, както и с оглед опитите на историята да се погледне от днешна гледна точка, може да предположим как биха изглеждали някои от емблематичните ни исторически личности в един бъдещ толерантен учебник, издаден... хайде да не е сега, но след 10 години например - през 2026 година. Например хан Тервел, владетелят спасил Константинопол от арабската обсада, би трябвало да бъде осъден от днешната история затова, че никак не е бил хуманен и е нарушил основно човешко право на тогавашните мигранти – правото на придвижване. Хората просто са били туристи и са искали да разгледат Константинопол, само че отвътре. И понеже явно не са им дали визи, са тръгнали на екскурзия. Дивият българин обаче не го е разбрал и е повел конницата си срещу горките араби.

Ми Крум и неговите закони? Истинско варварство. Сече ръце, крака... И това без да има насреща ни апелативен съд, ни Хелзински комитет! И местната индустрия и земеделие е прецакал, като е изкоренил лозята и е прецакал винопроизводството и износа.

Ми Симеон? Вкарал е България в Европа по втория начин – ни е затварял глави за присъединяване, ни АЕЦ е затварял... Решил, тръгнал и айде... всичко под ножа. Иван Шишман пък изобщо не трябва да се споменава - абсолютен антиглобалист, отказал държавата му да стане член на Османския съюз. Ми революционерите ни? Че те са си чисти терористи от днешна гледна точка. Тоя Каблешков кърваво писмо тръгнал да пише – вместо да чатне един SMS, цяло заптие убива, за едното ми писмо. И за другите много може да се каже, но да оставим бъдещият учебник да намери най-точните роли за тях, които да учат следващите поколения българчета.

С оглед по-толерантната тематика промени могат да настъпят и в някои важни български литературни произведения. В интернет вече се появи идея романът на Иван Вазов "Под игото" да се прекръсти на "Под съжителството". Разбира се, за да не останем безучастни с тази нова тенденция, от екипа на Dnes.bg предлагаме още промени. Така например "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов може да се промени на "Записки по българските излети". Защото щом не е имало робство, а съжителство, за какви въстания може да говорим? И да е имало някакви конфликти, това са били нормални семейни драми, тук-таме завършвали с някое битово убийство. А защо излети? Ми нали бай Захари е бил и овчар и само е хойкал по планините. Баш излет си е това.

Повестта "Немили-недраги" на Иван Вазов пък може да се промени на "Бежанци". Доста по-актуално звучи и тук на фона на мигрантската криза. Защото в крайна сметка какви са героите на Дядо Вазов в повестта? Няма как да са революционери, защото както вече казахме робство не е имало. Значи остава да са икономически мигранти, неуспели да завъртят успешен бизнес у нас и емигрирали в по-европейска към онзи момент (то и към този е по-европейска от нас!) Румъния. А този Македонски направо си е бил първият български борчески бос. То само му чуйте и компанията – Странджата, Попчето, Бръчков... Само като им чуете имената и се присещаме за една доскорошна епоха у нас.

И тъй и тъй са бутнали Паисий от един клас, може на негово място да се вкара ново произведение. Така вместо “История славянобългарска" на Паисий може да се напише и започне да се изучава "История НАТОбългарска" с автор Паси. Доста по-актуално звучи, все пак сме в XXI век. 

Ами стиховете "Кат Русия няма втора тъй могъща на света; тя е нашата опора, тя е нашта висота!?" Това пък няма и да го коментираме изобщо, в пълен контраст е с евроатлантическия ни избор.

А как да коментираме самочувствения стих на Вазов: "Не ме смущава див вой от омрази, не стряска ме на завистта гневът – спокойно гледам в бъдещето ази: там мойте песни все ще се четат". Ще се четат, ще се четат... колко да се четат... вече почнаха да поизпадат от учебниците.

И така – нека оставим новия образователен министър да овладее сектора и любовта на народа. Може би пък точно той и неговият екип най-после ще кажат имало ли е робство, или просто присъствие и съжителство. Може пък да се окаже и голяма любов между два народа, достойна за нов турски сериал. А телевизии с мерак да го излъчат – бол.