Седмични наброски

И старите перфоратори очакват новите билети. Снимка: Булфото

2 / 6

Пролетта дойде, градусите скочиха над 20 и човек започна да се чувства като грък – да му се пие узо и да не му се работи. За разлика от обикновения чиновник обаче, има едни хора, които никога не почиват, а работят ли работят... Те са в парламента, в общината, по министерствата и в... Центъра за градска мобилност.

Билетчетата за градския транспорт и тяхната цена се превърнаха в една от най-дискутираните теми в столицата в последните десетина дни. Засега само на предложение, но от 1 юни картата за еднократно пътуване, както се водят билетчета за заобикаляне на закони и наредби, ще струват колосалните 1.60. Талонът пък трябва да скочи от 8 на 12 лева. Глобата също трябва да скочи двойно – от 20 на 40 лева. Цените на абонаментните карти обаче трябва да останат на същите цени, успокояват от общината. Целта била ясна – да се мотивират хората да използват повече карти, с които да им излиза по-евтино. И с които Центърът за градска мобилност да бори гратисчиите.

Всъщност, бихме си позволили да предположим, че скокът на билетчето в никакъв случай няма да увеличи броят на хората, използващи карти, а ще увеличи по-скоро отново броят на хората, които ходят на работа с колите си. Особено при сегашните цени на горивата. Това сме го виждали вече, макар че явно от общината не са. Но все пак може и подобен сценарий да се размине, ако от общината предприемат други дейности за увеличаване на привлекателността на градския транспорт за тази добра цена от почти 1 евро. Всъщност, надали има друга страна в Европа, в която минималната пенсия да е 100 билетчета за градския транспорт, но това е друга тема. Факт е обаче, че популярният лаф „1 билетче = 1 хляб“, скоро няма да е актуално. Защото едно билетче вече ще е равно на 2 хляба. Но да се върнем на привилегиите от новите билетчета.

Например за новата цена на билета от 1,60 пътуващият може да получат серия от специални права, с които да се чувстват привилегировани спрямо скръндзите, които пътуват с карти за да им излиза по-евтино. Така например пичът, който си е купил билетче за 1.60, може да  има право  на безплатен музикален поздрав от радиото в автобуса. Влиза човекът в автобуса с билетче от 1.60, дупчи го и шофьорът обявява тържествено: Специален поздрав за Пешо от Дружба 2 с песента „Баща ми е кондуктор“. Някак си по-елитно е, показва се ранг в обществото.

Разбира се, от Центъра за градска мобилност могат и да разиграят и томбола между коректните пътници с новите билетчета. Това ще бъде стимул за хората да си прибират билетчетата на слизане от рейса, а не да ги поставят по седалките и така да ги ползват и други пътници. С две думи – авантата ще се намали, а повече хора ще си купуват билетче. Наградите от томболата пък могат да бъдат тематични – талон за пътуване с 10 билетчета или пък талон за паркиране в синя или зелена зона. Скромни награди, ама от сърце. Разбира се в края на всяка година може да има и голяма томбола с голяма награда – автобус Икарус, от червените класики. Какво ще го прави щастливецът не е важно, важното е, че ще е награда от сърце.

Шайките от контрольори, които чакат автобуса с паркиран автомобил и нахлуват в рейса, държейки се с пътниците като с престъпници или терористи, пък вече няма да замъкват хората да слизат, за да ги глобяват, а ще ги дърпат навън за да ги... наградят за това, че са си купили от скъпия европейски билет.

А заедно с градския транспорт в големите градове, винетките ни също се модернизират и от следващата година ще са електронни. А освен това ще има и тол такса за камионите, съобщи през седмицата ресорния министър Лиляна Павлова. А за радост на всички по близо 3000 км от третокласната пътна мрежа в България ще се пътува без винетка. Напълно на аванта. Това ще са малки локални пътища, по които няма транзитен трафик и които нямат алтернатива за достъп до дадено населено място. Но същевременно и едни от най-ценните канали за трансфер на ракия и свежа земеделска продукция към по-големите градове. За ракия винетка няма, все пак.

Като за финал, както почти стана традиция, оставяме футболните страсти. И има защо, след като само за няколко дни родните „лъвове“ записаха нещо невероятно – цели 2 победи, при това като гости. Че даже едната срещу Португалия на големия Кристиано Роналдо, а другата – срещу най-древната цивилизация на планетата – македонската. Че Владо Стоянов е новият кошмар на звездата на Реал Мадрид е ясно и едва ли има какво да го коментираме. По-интересното е, че новият национал Марселиньо се вписа идеално в отбора и дори вкара победен гол срещу португалците. Окрилен от добрите изяви на звездата на Лудогорец, родният селекционер Ивайло Петев вече започна да мисли за нови чужденци, които да трупат позитиви с играта си с националната фланелка. Спрягат се имената на украинската перла на Щутгарт Борис Ташчи, на Александър Барт от Грасхопър, Кишада от Лудогорец... Сигурно има и още доста варианти, затови ние от Dnes.bg се чувстваме длъжни отново да предложим няколко човека, които биха били идеални за първия ни отбор.

И отново най-важната ни оферта за нов национал е на звездата на Монтана Набил Еженави. Тежко ни е да признаем, че той все още не е изпъкнал на терена, но пък няма спор, че щом е набил жена ви, що да не набие Франк Рибери, Златан Ибрахимович, Ариен Робен и т.нат. В случай, че отново решим да играем като „Опълченците на Шипка“, със сигурност от полза ще ни бъде и украинският защитник на Ботев Игор Ощипко. Даже за националния отбор съвсем леко ще променим името му – Игор О, Шипко! Само споменаването на името му ще кара колегите му в защита да хвърлят и фланелки, и тела срещу противниковите нападатели, само и само да не ни вкарат гол.

Петев може да направи и още един невероятно силен ход и да натурализираме изпадналият в немилост и попаднал в затвора заради секс с непълнолетна Адам Джонсън. Вярно, малко е сложно, защото той е в затвор в Англия, а искаме да играе за България. Но има вариант – може да поискаме Англия да ни го екстрадира тук (както ние им подарихме Майкъл Шийлдс) и вицепрезидентът да го помилва (защото малките котета у нас не са престъпление, а мода). В случай че това не стане, Адам може да се определи като етнически ром с рода от Беломорието, който е дискриминиран заради културните си особености. Със сигурност БХК ще го защити, а стане ли Адам Джонсън „Човек на годината“ нищо не пречи да играе за футболните ни лъвове. 

А и в крайна сметка ей го къде е и Студентският град – ще може спокойно да си пие и вършее момчето, а после да се доказва на терена. Той и без това качества има. Хайде наздраве за успеха на новите ни лъвове!