Седмични наброски

С едни по-модерни лични карти хората даже ще ви знаят каква ракия пиете. Снимка: Булфото

5 / 6

Премина още една динамична седмица, в която задължителното гласуване (поне на хартия) стана факт, също както и новите глоби за нарушенията на пътя, които вече ще се почти двойни. По същото време жителите на София още осъзнават факта, че след малко повече от месец ще се возят с европейски цени на билетчето, макар и с африкански заплати. Хубавата новина е, че празниците идват, а заедно с тях и доста почивни дни, поне до 10 май. Лошата новина е, че родните превозвачи готвят ответен удар на гърците и са в готовност за затваряне на границата. И преди да започнем седмичния преглед на най-важното от живота в страната, тук е мястото да честитим на всички, които празнуват днес на Лазаровден и ще празнуват утре на Цветница. Да сте живи и здрави, наздраве!

Безспорно тема №1 от парламентарния живот през тази седмица е окончателното приемане на т.нар. задължително гласуване. Всъщност, и децата вече разбраха, че в него задължителното ще е просто строго пожелателно, а ние с голяма доза увереност може да отбележим, че разликата от него като брой гласове ще е значително по-малка, отколкото ще бъдат постъпленията в партийните каси за полученте гласове. Право ли е гласуването или граждански дълг? Около тази тема се счепкаха депутатите и в крайна сметка задължителният вот мина с Така 109 народни представители ни задължиха да отидем до урните и да пуснем бюлетина за депутат, за кмет, за президент, за евродепутат, 74 бяха против, а 10 се въздържаха при гласуването.

Макар че се отказаха от нестандартните идеи за томбола и глоби, все пак депутатите са решени да санкционират по някакъв начин непослушните граждани и така всеки, който откаже да пусне бюлетината на едни избори, ще бъде заличен от списъка с избиратели на следващите. За да го включат отново пък ще трябва да представи нотариално заверено заявление. Ми звучи логично – при положение, че е пределно ясно, че приетото от парламента изобщо няма да стресне негласувалите, то последните ще бъдат заличени от следващия вот. Тези, които гласуват чат-пак също ще отпаднат ако не от първия път, по най-много от втория или третия. Така след 2-3 избора или след 2-3 години, ще имаме комунистическите 99,67% гласували от попадналите в списъха... около 2 милиона избиратели. Крайният резултат ще е същият, но пък колко по-елитно звучи – избирателна активност от почти 100%. Така избраните следващи депутати, кметове или президент ще могат с основание да претендират, ще са избрани с болшинството гласове на всички в избирателните списъци. А и депутатите тук са прави – това ще излезе доста по-евтино от вариантите за томболи, телевизори, таблети или разни други подобни идеи.

Макар че предложенията за стимулиране на гласуващите вероятно щяха да имат повече файда. Особено някои можеха да са в две посоки - например на всеки гласувал можеше да се раздава безплатно по билет за следващите мачове на националния отбор по футбол. Така хем щяхме да наградим гласуващите с някакъв скромен дар, хем стадионът щеше е пълен на мач на националите. Щото то иначе така или иначе няма как да се напълни, защо парламентът да не беше направил и това добро. Или пък ако изборите са през есента, можеше да се дават бонуси под формата на зимнина. Например ваучер за чушки за лютеница. Или за кисело зеле. Естествено български. Така хем стимулираш родното селско стопанство, хем гласувалите са доволни и прииждат към урните. Или друг вариант облекчение беше гласуващите да си купуват по-евтина винетка. Но пък не може да не признаем, че и депутатите са прави в случая – защо да се дават грешни пари, като може 100%-та избирателна активност да се постигне и без това.

Вероятно разбира се, трябва да може негласувалите по извънредни причини да не бъдат санкционирани, защото са били болни например, или им се е наложило спешно да пътуват. Тогава вероятно може да се въведат и извинителни бележки за избори. Например жена я издава на мъжа си – Гошо не може да отиде да гласува, защото има разстройство. А опашките са дълги и не се знае дали ще издържи на напрежението. Да не се наложи после да ползва бюлетините за други цели. И тук обаче може да се появят и различни спекулации с тези бележки. Например жената пише на мъжа си, че не може да гласува, а онзи реално не е болен, а е отишъл да вари ракия например и не издълнява гражданския си дълг. За тази цел може да бъдат създадени в деня на избора специални лекарски кабинети за негласуващи. Който не може да гласува по здравословни причини – отива там да го прегледат и доктора да установи дали това е така наистина, или някой се опитва да избяга от задължението си. Даже от тактическа гледна точка трябва да има само един лекар в този кабинет – за да може пред него да има опашки, та така тарикатите, дето не са болни наистина, да чакат и да им се провалят другите планове за деня.

През седмицата стана ясно още, че от 1 януари 2018 година новите лични карти, които се издават, могат да съдържат данни и удостоверения за електронна идентичност и квалифициран електронен подпис. Правна възможност за това се създава с одобрените от правителството промени в Закона за българските лични документи. Предвидена е възможност на електронния носител на информация в личната карта да се записват и биометрични данни на лицето, в отделен защитен сегмент на носителя, съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване, ако в заявлението за издаване лицето е заявило желание за това.

Разбира се, крайно време е освен тези данни, в личните карти да има и още много друга важна информация. Все пак живеем в XXI век – времената на дигитализацията и информационните технологии. Например в данните на картата може да се вписва вече и любимото ядене на съответния картодържател, наричан за краткост “гражданин”. Например и без това личните карти се показват и записват като отидете на хотел за почивка, защото хотелиерът там не прочете, че любимата манджа на Петър Димитров от Сунгурларе е свинско с кисело зеле. Еми така може ресторантьорите да комбинират желанието на клиентите и ако повечето обичат свинско със зеле... ми сгответе им точно тази манджа, а не пиле чимичури. Същото е и с пиенето – Пешо обича сунгурларска ракия и си го пише в личната карта. Така няма нужда сервитьорът да идва, пък да се прави на много любезен “какво ще пиете”... а просто посреща клиента с една ракия за отскок. Може да пише и други важни неща – любим футболен клуб да речем, или пък ако е женен (омъжена) човека, да не стават неволни грешки. Дошъл Пешо с Минка на хотел, женени двамата, ама в личните карти с различни фамилии, защото Минка предпочела да си запази моминското име Чергьокбашиева, защото е уникално, а не като на Пешо – просто Димитров. На рецепцията забелязват разликата във фамилиите, отиват двамата в една стая с голямо легло... току виж човекът на рецепцията изпуснал нещо от сорта: “Приятно прекарване с вашата любовница”... Минка какво ще си помисли друго, освен че мъжът й редовно си кара любовници в този хотел и... вземи тая почивка.

Но да оставим празничните летни неволи и да се върнем към хубавия пролетен есенен ден. Със сигурност е много приятно да се излезе на разходка из природата, но ние бихме ви посъветвали и да се повозите малко в градския транспорт, докато билетчето все още е само левче. Че като стане 1,60 надали ще ви се вози толкова и най-вероятно ще предпочетете да се возите до работа с колата. Дори може да хванете рейса (трамвая, тролея) и да отидете като бял човек с него за минерална водичка до банята, за по-евтин козунак и агнешно месо от Женския пазар или просто за да си вземете върбичка от някоя по-далечна църква. Голям и светъл празник идва, трябва да бъдем по-добри!