Героят, евреинът, учителят – Януш Корчак и "децата" му

Има професии, които са не занаят, а призвание. Доктори, учители... Януш Корчак е всичко това, и много повече.

Роденият като Хенрик Голдшмит през 1878 г. във Варшава, мъжът остава в историята не само с книгите си за деца, а и за родители, но и с една постъпка, която е едновременно благородна и луда. Полският евреин получава своят шанс да се спаси от концлагерите и от смъртта, но вместо това повежда своите ученици към газовата камера. И умира заедно с тях - със своите стотици деца.

Още в навечерието на окупацията на Полша от нацистите Корчак е предупреден от свои близки, че е най-добре да емигрира. Той обаче ръководи еврейско сиропиталище и отказва да остави възпитаниците си на произвола на съдбата, разказва "168 часа".

След окупацията домът е преместен във Варшавското гето. Там по улиците всеки ден умира по някое дете – от глад, от студ или от насилие. Корчак приютява колкото се може повече сирачета – прибира над 200 и успява да им осигури храна и подслон само защото лично събира средства от богати еврейски семейства.

Не се спира пред нищо – да проси, да спори с немските офицери и дори да излага собствения си живот на риск. Само и само за да се грижи неотлъчно за "децата си", както нарича своите ученици. Но той не просто им предоставя храна и подслон, а ги възпитава да са личности – да вярват в себе си, да помагат на другите, да търсят сили в себе си и да преминават през трудностите на живота с гордо вдигната глава.

Корчак прилага уникалните си педагогически методи и създава не просто сиропиталище, а училище, в което всяко дете е личност и има своята свобода. Той е до тях дори когато нацистите качват във влаковете на смъртта под строй всички деца от сиропиталището. Дестинацията е лагерът Треблинка.

Във филма на немския режисьор Александър Форд "Свободен сте, доктор Корчак", който разказва за последните години от живота на лекаря, е показана емблематичната сцена как един от офицерите разпознава любимия си детски писател и му предлага да се спаси. Корчак, без дори да помисли, отговаря: "Няма да си тръгна без децата. Не всички сме мерзавци."

А в лентата "Корчак" на великия Анджей Вайда е показано как този смел мъж повежда децата към влака с гордо изправена глава. Не им дава нито да плачат, нито да бягат. Те го следват и вървят до него също така гордо. Корчак до последно не им разкрива истината за ужаса, който ги очаква; опитва се да ги разсейва и да държи ума им зает с истории, за да не мислят за най-страшното.

Учителят неизменно остава до учениците си – заедно с тях е изпратен в газовата камера и дори и да намира смъртта си в Треблинка, с избора си остава безсмъртен в паметта на хората. В телевизионен филм, посветен на живота на доктора, случаят е представен още по-патетично – децата носят знамето на героя от най-известната детска книга на Корчак - крал Матиуш I, едно от тях свири на цигулка, а другите тържествено пеят.
В свои мемоари обаче очевидци си спомнят, че не е имало нито музика, нито знамена, а единствено страховита, мъчителна тишина.
Всъщност първоначално на Хенрик Голдшмит, роден в заможно еврейско семейство, е отредена друга кариера. Баща му, който е адвокат, страда от тежко психично заболяване и дори няколко пъти е хоспитализиран за дълги периоди. Състоянието на семейството започва да се стопява и 17-годишният Януш е принуден да работи, за да не гладуват. Това забавя образованието му, но пък му дава възможност сам да избере пътя си.

И той избира да учи медицина. Става педиатър, а наблюденията му върху пациентите и техните проблеми и страхове го провокират да започне да пише книги за деца. Избира си псевдонима Януш Корчак. Първоначално за него това е просто хоби, той едва ли предполага, че именно под това име ще остане в историята. С неговия герой крал Матиуш I израства не едно поколение.

Въпреки голямата си любов към децата Корчак категорично решава да няма свои биологични, за да има повече време и сили да се посвети на тези, останали без родители. Става директор на дом за сираци с еврейски произход във Варшава и възприема всеки един от възпитаниците си не просто като ученик, а като свое собствено дете. Корчак им отдава цялото си време, всичките си надежди и усилия, прилагайки своите иновативни за времето си методи на възпитание.

Именно в неговото сиропиталище е създадена форма на самоуправление. Децата организират собствен съд и чрез него решават проблеми и препирни. Всеки спор става публично достояние и провинилите се изправят през този висш орган, изграден изцяло от деца. На съд могже да отидат дори учителите, ако децата не са доволни от тях. Този метод на възпитание всъщност прави подрастващите много по-отговорни, много по-изпълнителни и с усещане не за несправедливи наказания, а за общество с единни ценности.

Но освен за децата той започва да създава и множество наръчници за родители. С възгледите си как трябва да се възпитава младото поколение Корчак прави истинска революция в педагогиката и става един от основоположниците на правата на детето – от сигурност, от грижи, от свобода. Той е един от първите, които подчертават, че боят няма място във възпитанието и че малчуганите израстват уверени в себе си, ако се третират с уважение още от съвсем ранно детство. Именно полският писател категорично се обявява против експлоатацията на подрастващите и против детския труд.

В книгата си "Как да обичаме детето" Корчак формулира няколко основни съвета, които му отреждат място сред най-изтъкнатите педагози новатори. Преди всичко той учи родителите да обичат децата безусловно – независимо дали те са умни, послушни или мързеливи.

Писателят ражда нетрадиционната за времето си идея, че децата не принадлежат на родителите, че не са тяхна собственост и дори че не им дължат отплата за нищо.